И аз бях като теб.Когато бях 9 или 10 клас,не помня вече,имах много да уча.Стоях у нас и само учех,докато две от приятелките ми излизаха,без дори да ме видят как съм.Бяха твърде несправедливи към мен(една от тях също имаше да учи и тогава аз също я търсих,но те за мен не направиха това).Както и да е.Спряхме да общуваме,сега осъзнавам,че така е трябвало,те не ме заслужават.Мисълта ми е,че е твърде вероятно и твоите приятелки да не са ти истински.Затова не трябва да се тревожиш.Просто си продължи напред.Пишеш,че ти предстояло да си студентка-това е чудесно.Ще видиш как студентството ще ти се отрази много положително.Ще намериш приятели и най-вече смисъл да живееш.