Отговор в тема
До скоро си имах страхотен приятел, за когото бях най- важното нещо, поставяше ме дори преди себе си. Обичахме се ужасно много. Бяхме всичко един за друг, винаги бяхме заедно. Но така се случи, че аз с моята лиготия и сърдене го отблъснах от мен, за което много съжалявам. Често се държах много тъпо с него.
Случи се нещо - той имаше проблеми и в работата си и в семеиството си, но аз не проявих никакво разбиране. Задушавах го, постоянно го натоварвах. Сега когато е късно си осъзнавах грешката. Вече съм друг човек. Не бих си позволила да го загубя отново, защото осъзнах, че не мога да живея без него.. Имахме страхотна връзка, като изключим това, че се сърдех за глупости. Тооолково много се обичахме, карахме се честичко, но ни минаваше бързо. Мислех, че и това ще мине, но вече става 3та седмица откакто сме разделени. Той ми казва, че е охладнял към мен, но начина по който ме гледа и ми говори понякога, говори друго. Толкова е мил, докато не се осети, че не трябва да се държи така, че сме разделени... Прави се, че ме забравя.. Аз знам, че още има чувства, каквото и да казва. Любовта не може да си отде ей така. А знам, че ме е обичал много силно, защото е правил какво ли не за мен.. Говорих няколко пъти с него, обясних му, че си научих урока и нещата ще са много по- различни, но той не желае и да чуе да се съберем отново.. Опитах да го разчувствам, като му написах на лист какво точно чувствам и осъзнах, в очите му изкочиха сълзи, а рядко, даже почти не съм го виждала със сълзи... Знам, знам, знам, че има чувства, но защо не иска да ми даде последен шанс... Моля, дайте ми някаква идея, какво да направя за да си го върна. Бих направила всичко..Не ми казваите да го забравя и да продължа напред, и че ще срещна друг.. Той е моя живот, не си представям да бъда с някой друг, не искам да виждам и него с друга.. Обичам го безумно много. Просто ми дайте идея какво мога да направя за да му върна чувствата.. МОЛЯ ВИ!!!
Защо не се разберете като хората един мой приятел имаше същия проблем със гаджето си но просто един ден се разбраха да са във пробен период смисъл да са приятели двамата и дали ще видят промяната на единия и на другия и така и стана почнаха да се променят един към друг и отново са заедно просто ако го обичаш направи същото предложимо това нещо няма да съжалаваш и ти пожелавам успех...
Направих му какви ли не предложения, но просто се бил наситил на връзка и не иска.. Мислих си, че решението му е моментно и се дължи на нещата, които са се случили, че ще пожелае да се съберем пак като всичко отмине.. Никога до сега, за всичкото това време, не сме били разделени повече от няколко дена..
Или си има друга или вече не те харесва. Прегорял е. Ще се измъчваш ако продължиш, а шанса за успех е малък.
Няма друга! Всичко стана заради моята глупост.. И съм сигурна, че още има чувства, дори да не са като преди - има!!, просто го познавам по- добре от всеки друг.. Във всеки един момент, като съм до него, знам какво си мисли, когато нещо го тормози- разбирам веднага.. Има чувства, но мисля, че се уплаши.. Аз съм му първата връзка.Първоначално написано от dimitar_ak
Според мен си имаш огромна вина. Не те съдя, но това което си правила с тези сърдения и т.н си го отблъснала. Според мен колкото и да го обичаш и той теб веднъж скъса ли се верижката неможе пак да се сплете. Забрави за него единствения и всички казват така.След време ще се озънаеш има и други.
Знам, имам огромна вина, но се поправих! Просто сега ми е нужен шанс за да се докажа. Адски силно искам да си го върна...
От колко време сте разделени? Остави го да му залипсваш.
имала си своя шанс,но си го изпуснала...
няма какво повече да го "уговаряш" да бъде с теб!
Ти знаеш най-добре,казваш,че го познаваш добре,така че би трябвало да знаеш какво да му кажеш
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Скоро ще стане месец. А имам чувството, че колкото повече време минава, толкова по- лесно му става. Сега, последната седмица ми се струва най- дръпнат. Въпреки, че миналата вечер се засчкохме - аз бчх на пейката под блока с приятелка, а той се прибираше.. приятелите му не спряха, но той спря и ме заговори.. а можеше просто да поздрави и да отмине, нали така?? А и ми звъни от време на време, вчера ме извика да отида с него и негов приятел на кафе, като преди това минахме през закусналня, но имаше само някакви баници, които не ми изглеждаха вкусни, принципно не обичам такива, мазни са ми.. Той ми даде да си отхапя от неговата, да пробвам дали ще ми хареса..
Elenichka, обичащият винаги е готов да даде още един шанс. Май чувствата на младежа не са толкова силни или е заслепен от глупава гордост.
че защо гордостта винаги да е глупава,щом човека е преценил така,явно има защо!
Иначе съм съгласна с теб,че и чувствата може да не са били толкова силни,но по-скоро май е обиден,и спред мен има защо.
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Когато застана пред него, забравям всичко, което съм искала да му кажа, за това му го бях написала и му го прочетох.. Ако нямаше чувства, нямаше да седи да му чета, предполагам.. Но чувствам, че извинението не е достатъчно, не знам какво да предприема.. За това пуснах темата, имам нужда от съвети..имала си своя шанс,но си го изпуснала...
няма какво повече да го "уговаряш" да бъде с теб!
Ти знаеш най-добре,казваш,че го познаваш добре,така че би трябвало да знаеш какво да му кажеш
Shtastl1va,хората до толкова сме умръсили думите "извинявай" и тази "съжалявам",че честно когато ги чуя ми идва да застрелям,този който ги е изрекъл.Извиненията от сорта:"Съжелявам,какво да направя обърках!!
едно извинявай,сбърках не решава нещата!Тук въпроса опира до принципи,а те се градят точно сега,в тази възраст,поне за мен.
Аз не те обвинявам,не ме разбирай погрешно.Не знам как стоят нещата,не ви познавам,нямам право да произнасям присъди или каквото и да било.Казвам ти това,което е погледнато странично.
ПП:Нямам идея как "оригинално" да му поискаш прошка.
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Може би иска време или се е отдръпнал,за да види дали наистина си се променила.Остави го намира.Той знае,че си му в кърна вързана и те търси когато си поиска.Не го оставяй да мисли така.Не го търси известно време,ако те потърси,значи има надежда.
A ако не ме потърси ...
Elenichkaa, знам че са банални, но какво друго бих могла да кажа.. Трябва да знае, че съм го осъзнала. Просто трябва да ми прости, както съм му прощавала и аз. Искам да ме обича какво ме обичаше преди. Вярвам, че любовта прощава всичко, а чувствата му са били много силни, за да ме изтърпи толкова време..
[quote="Shtastl1va"]A ако не ме потърси ...
Поне ще знаеш,че няма смисъл.Освен това ще си спокойна,че не си му вървяла подир .... и си си запазила достойнството,предполагам имаш такова.
Майната му на достойнството и гордостта, мен ако питате.
По-добре да загубиш гордостта си, заради човека, когото обичаш, отколкото да загубиш човека, когото обичаш, заради гордостта си.
Бори се, момиче! Наистина го остави известно време, не му звъни.. Виж какво ще направи.. Но все пак се бори! Ако си сигурна в чувствата си. Може пък и да иска да те изпробва, затова да не ти прощава още..
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Това е до време... Те са имали дълга връзка и силна, до колкото разбирам. Не намесвай неща, които важат само за началото, че и преди това, на любовните взаимоотношения.
Това, което аз бих направила в такъв момент е просто да му кажа, че искам да съм с него. За това ако той иска същото, да ме потърси. И бих се отдръпнала.
Somewhere over the rainbow skies are blue, and the dreams that you dare to dream really do come true.
Много ти благодаря за подкрепата, мила. Ще се боря, решила съм го! Иначе нямаше да пиша тук... Обичам го безумно много!!
Няма за какво..Много ти благодаря за подкрепата, мила. Ще се боря, решила съм го! Иначе нямаше да пиша тук... Обичам го безумно много!!Вашата любов, както я описваш, НЕ заслужава такъв край.. Успех!
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
