Тъкмо се прибираме от един семинар и лягаме да се гушкаме с него. Няколко пъти приключихме темата с изпитите и курсовете. Лежим си , милваме се и изведнъж той казва - дали ще се справим с всичко това. И аз - с какво - ами с изпити, курсове, бла бла. Ядосах се и му казах - и какво сега за изпити ли мислиш, като сме заедно ? Той млъкна и започна както винаги да имитира медитация. Навиках му се няколко пъти, той само мълчи. Преследвах го в тоалетната, и му отворих вратата и пак му се навиках, а той ми каза, едва ли не, че не е вярно. Ама да ми беше казъл нещо мило, а не да си трае като пукел , като го питах дали пак за изпити мисли.
Мама му.
Извинете ме за стила на писане, ама съм бясна.
Сега съм у тях.
Кажете на това нещастно същество, че трябваше в началото да ми каже , че е спрял да мисли за проклетите изпити, а не да ми мълчи.
Бясна съм.
Не стига, че се виждаме два пъти в седмицата, и че има време за проклетите изпити (даже аз повече се интересувам от него).

Добре, бихте ли казали на едно добро, малко, весело , мило момиче, което ви гушка и целува, че сега си мислите за изпитите и тази тема да подхванете, при положение, че сте я приключили , и сте се разбрали да не спамите за нея. Егати, само изпити, само учене. Не може ли малко спокойствие.

Не стига, че непрекъснато ми е напрегнато за учене, сега и той почна.