Майка ми никога не ме е подкрепяла в нищо.Винаги съм била една от най-добрите ученички в класа,печелила съм награди..Когато искам да направя нещо и тя вика "добре" и после нито ми помага,нито нищо.
Например:Искам да отслабна.Винаги съм и го казвала.Тя казва "виж колко си напълняла.Направи нещо по въпроса" и аз след 5 мин отивам и и казва нали какво да прави за обяд,вечеря....Тя на другия ден не е оставила нищо и аз трябва или д ане ям,за да си спазя режима или да ям каквото има,но ще го разваля.Аз от 3 години за рожденният си ден си пожелавам да отслабна и заради майка ми не мога.Казвам и да не купува сладко,а тя всеки ден.Аз на следващият ден като се прибера за обяд и няма нищо освен сладкото,което на вечеря не съм изяла,но понеже няма какво друго да ям на обяд го изяждам.Така от 3 години .Аз съм забелязала,че майките на децата с проблемни килограми правят всевъзможни неща,за да помогнат на децата си,но пък децата не искат.Когато не са в тях ядът закуски,пици,а аз искам само майка ми да ме подкрепи и да ми помогне