И аз бях като теб.И в двата ми класа(в основното училище и в гимназията)беше,както при теб.Никога не са ме обичали в класа.Винаги съм била затворена и тиха,внимавах в час,не трупах куп отсъствия...Абе,винаги сме били с противоположни характери.Колкото аз бях по-подредена,тиха и уважаваща училището,толкова те-не.Примирих се.Сега като съм в университета е по-различно.Вече не позволявам на никой да ми се качва на главата и с колегите се уважаваме.
Според мен и при теб е така.Със сигурност си много по-различен от тях и затова не те признават за човек.Не им обръщай внимание,гледай си уроците и да си вземеш образованието.На колко се всъщност?