Разбирам и чувствам всяка една дума от казаното. Както казах била съм в подобна ситуация.
Но не мислиш ли, че ти правиш прекалено много за него, а не получаваш нищо?!
Всъщност няма кой да ти помогне в тази ситуация, както и на мен нямаше. Ти решаваш - или с него и търпиш, надявайки се някога да се промени.. Или приключваш окончателно и продължаваш живота си. Това със спомените е нормално, но пък са само три месеца (което не е чак толкова много, каквото и да казваш), аз имах цяла година спомени зад гърба си и още няколко месеца познанство, преди да бяхме решили да сме заедно. За това, колкото по-рано приключиш, толкова по-лесно ще ти е.
Животът е пред теб, виж малките хубави неща, които ти се случват и им се усмихни. Наистина помага.
Това, че ти е казал, че повече не може да направи за теб, говори за това, че не иска сериозна връзка, според мен. И на мен са ми го казвали под малко по-различна форма, но пък в същото време като му казах "Айде да се разделим", не ме пусна. Ей това са момчетата, дето не знаят какво искат.
И междудругото това за психолога не е лоша идея. Не си мисли, че някой ще ти се смее или нещо подобно. Аз много бих желала да посещавам психолог, но не бих казала на майка ми. Не е лошо да има някой, който да ти дава наистина добри и професионални съвети, той е имал опит с много такива тийнейджъри, така че знае най-добре какво помага в такива случаи.. А и все пак си опитвала да се нараниш.. Не мислиш ли, че е глупаво, заради някой, на който не му пука толкова за теб, колкото на теб за него..?!