Не, не.. не мисля... по-скоро тя приема много дребните неща твърде навътре. Аз съм същата, почвам да се филмирам, да плача, да се измъчвам... ама когато поговоря с момчето се оказва съвсем друго...
Като за начало спри да се нараняваш... или там каквото правиш, знам че действа успокоително някак си, ама спри...
Говори с него и виж кво ще стане, премълчаните работи не са хубаво нещо.. не се извинявай за нищо, щото нищо не си направила, просто поговорете нормално, кажи му всичко, кво те мъчи, кое не ти харесва и т.н и го направи час по-скоро щото накрая може и да не иска да знае, да му писне и да те остави ... ГОВОРЕТЕ пък ако не те разбере е ясна работата...
Недей да се страхуваш от нищо, може всичко да е много просто...
Предполагам че всичко тва е от страх да не го загубиш, защото толкова мн го обичаш, че мислиш че света ще свърши ако го няма. Била съм така...
Действай по-кротко за да не почне да те има като даденост... трябва да му покажеш че можеш и без него, колкото и да го обичаш, НЕ ПОКАЗВАЙ ТОЛКОВА чувства...рядко се оценява

А ся му се обади.. айде, успех ;р