Отговор в тема
Мхм...Вчера беше първия учебен ден,а на мен вече ми е уморено...най-вече психически. Никак не съм разговорливо + тУва съм срамежливо и цял ден ми е под напрежение. Цял ден се мъча да се усмихвам фалшиво и да съм дружелюбно и да се държа,но ето,че като се прибера ми е ужасно и едва се сдържам да не се разрева. Е,вече го направих,но не ми олекна. Днес като видях мойта дружка толкова я гушках и толкова й се радвах...че виждам в края на деня някой близък сред толкова непознати...Май съм голям песимист и ужасно асоциално. Искам всички да са роботи и да не искат да им се усмихваш фалшиво. Ох...не искам да уча. Ужасно,ужасно ми е зле сред толкова много непознати различни хора.
Да,темата няма смисъл и да ще е досадно от ваша страна да го кажете. Ако не я разбирате и не хващате смисъла,то е защото няма такъв и няма какво толко да разирате и по дяволите просто не пишете.
Спи ми се. Болят ме краката. И очите. Освен в първи,пети и девети клас не помня да съм усещало такъв огромен стрес.
Боже и какви отговорни работи ни говориха днес. О.о Аз не мога и не искам да съм отговорна за други хора. Не искам да съм робота,който трябва да се държи по график.
Мамка му не искам да порастна. Харесва ми да съм дете,но ми е толкова тъжно и самотно сред големите. Оф... = (
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
ще ти мине
отпусни се няма да те изядат ако се опиташ да завържеш разговор
п.с тва че говориш за себе си в среден род ми навява едни неприятни мисли
Размерът, рожбе, ИМА значение ))
.: machoka :.
...ахм.
Чувствам се тъпо да говоря в женски.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
ахм. значиии не се чувстваш женски или...
Размерът, рожбе, ИМА значение ))
.: machoka :.
Не бе.
Сигурно ме е срам,че съм женско. Ма тва не е фатално.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Имаш нужда от мляко с какао, юрганче на мечета/врабчета/нещо мило и един хубав юнашки сън. И един по-позитивен поглед върху нещата. Приеми предизвикателството и вместо да се затваряш в себе си, се опитай да се социализираш.
По - добре фалшиво, отколкото безпричинно
n00bs
Имаш нужда от смисъл.
Търси го. От жалване няма полза...
винаги помагаПървоначално написано от mArMaLaDkA
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
Имаш нужда и от зает ум и заето ежедневие и не трябва да те е страх от това.
Мързелът и бездействието само водят до отчаяние.
Аз съм за млякото с какао...
Ако ще те успокои...Денят явно си е просто гаден ,защото в момента кичурите в косата ми трябваше да са лилави ,а са нещо между червено и розово(утехата ми е ,че в училище просто никой няма да се изненада).На Вселената и е криво.
постепенно ще се опознаеш с тези хора, ще се сближиш с някои от тях, ще ти станат антипатични други, ще спреш да се чувстваш задължена да си усмихната и дружелюбна постоянно и с всички. първите дни е напрегнато и изкуствено не само за срамежливите, но после всичко си идва по местата.
гушкай си другарчето и недей да се мръщиш.
Всъщност това ми е до болка познато...
В кой клас ще си?
Не й трябва нищо друго освен едно яко реване.Недей да се сдържаш, ами пусни квот ти се е събрало вътре.Така за няколко дни ще ти мине, иначе ще те тормози с месеци.
Моето послание към детето..
http://www.youtube.com/watch?v=O0yvjk6mzKE
замени 'Виена' с 'животът' и внимателно следи текста)
..и вярвай в чудеса
..и бъди добро..
..и прави добро..
//Василе, едно време на мен ми я подари тази песен, вече не се чувствам специална:Д
На Щрудел съм й казала, мисля, че пубертетът й идва в повече.
..това е подходящ фон за такива бурни настроения )
Аз пък мисля, че нямаш нужда от нищо. Всички преминават през това.
До утре ще ти е минал конкретния сдух.
До 3 месеца ще си се интегрирала в новата си компания.
До 1 месец няма да ти пука, че вече не си дете, защото годините, в които навлизаш, са по-яки и от детството и от пубертета.
Мачок, много ти благодаря. Аз съм в същото състояние като Щрудел и наистина текстът е прекрасен.
Към авторката: Предлагам ти да си разменим скайпове и да си ближем раните, че не знам докога ще издържа. Също като теб не мисля, че съм готова за това, но не мога да изоставя всичко, защото съм се мъчила. Дано скоро ни мине и на двете, може би е нещо от асцендента
Ооо, до болка ми е познато това.
И аз съм някакъв асоциален и се чувствам ужасно сред много хора
И от край време съм си така, вече втора година в новия клас и пак се притеснявам от всичко и всеки :/
Според мене емоциите и новите работи ти идват в повече....гледай положително на нещата бе- живота ти(истинския живот) тепърва започва....остави депресиите за кризата на средната вързаст и се радвай, сега ти е времето
И аз съм като теб, но за трета година съм в новия си клас...чувствам се точно както авторката на темата...вече любимата ми музика не ме кефиОоо, до болка ми е познато това.
И аз съм някакъв асоциален и се чувствам ужасно сред много хора
И от край време съм си така, вече втора година в новия клас и пак се притеснявам от всичко и всеки :/( нищо не може да ме успокои освен когато съм на тренировка в залата(а това става супер рядко)
Талант е да говориш много и да не казваш нищо...
Възможно е и да е от храната или от смяната на сезоните...хормоните са важни
И все пак най-вероятно всичко е на психическа основа..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
