*Изразено контактен си, имаш ли дълбоки(братле, възможно, по-кратка опитвам да бъде:Д) взаимоотношения с множество хора и изобщо - количеството или качеството?

Преди беше количеството...в момента е качеството. Изразено контактен съм, да, и понякога - наивен, но това го ограничавам в последно време. Просто ми е много интересно да опознавам нови хора с различни характери, реагиращи по различни начини, с различни становища..но това не означава, че се лишавам от хората, които са до мен от много време. Те са си стълбове.

*Кое прави един човек ценен за теб? //щото е тъпо да напиша по какво си избираш хората, нали? какво пък:Д - Какви хора те привличат?

По-различни по някакъв начин, встрани от общоприетия стандарт за <възрастта> примерно. Не говоря за тотална алтернативност, щото и това е дразнещо. Харесвам хора, които се интересуват от нещо повече от битовото всекидневие. Може да се интересуват от макроикономика, може да се интересуват от рисуване, ба ли го. Важното е да имам каква нова, интересна информация да обменям с тях. Също харесвам прями хора, които знаят как да защитават идеите и целите си и не ги е страх от малко по-радикални мерки за това.

*говорещ или слушащ (си)?

И двете, ама като че ли в повечето случаи съм повече говорещ. 80 към 20 примерно, знам ли.

*какво е отношението ти към изкуството като цяло? каква функция смяташ, че трябва да изпълнява и прочее в тази посока?

Изкуството е храна, но не смятам, че трябва да е чисто метафизически такава. Както казах и по-горе - за мен творецът трябва освен метафизичен/интровертен и да е СОЦИАЛЕН. Трябва да е част от процесите, от живота, от проблемите на всекидневието. Целта му да е представя всички неща в по-изкривена призма, но това не му дава правото да лети изцяло в облаци.
Много ми е глупава тезата на Славейков примерно за твореца, който трябва да се асоциализира тотално едва ли не и който е нещо повече от другите. Творците са хора като другите, просто специализирали се в нещо различно и не трябва да имат егото да се 'издигат' над нещата и да заебават реалността.

*кой компонент е най-важен (за теб) в дадено муз. парче?

Всичко. Но най-съпричастен и съпреживяващ съм към текста..

*асимилиращ или рефлективен си по-често?

Редувам. Но понякога някои неща трудно успявам да смеля и приема, особено като са относно егото ми. Нормално все пак :Р

*защо пишеш? (защото не можеш да не пишеш, пр., не питам за какво или кого и т.н.)

Защото го имам като нужда и ме кара да се чувствам с една идея по-значим като съществуване (наред с други неща, естествено). В началото беше по-скоро драскане от време на време, но с времето се развива като нужда, която просто се проявява в даден момент. Отделно чрез него изказвам мнение по някакви неща, които съм срещнал на битово ниво. Комуникация един вид.

*с какво смяташ, че си ценен за себе си/приятелите/света(хах, няма да съм аз иначе:Д) ?

За света сигурно съм поредната плюнка, но светът голям. За себе си...вредя си понякога, честно казано. Но не мога да прескоча някои трапове. За приятелите, по каквото усещам и знам, съм ценен човек, от който могат да очакват директно мнение - независимо дали са прави или не. Както мога да съм съпричастен с тях и да ги успокоявам, така мога грубо да ги укоря за нещо.


Не си ми антипатична бе :д просто като цяло стилът ни на писане и може би концепцията за творчеството се разминават. Ако при теб имат значение фигури като канела, шоколад и по-отнесени неща, творбите ми напоследък имат по-конкретен и граждански характер. Ти си на микро, а аз - по-скоро на макро ниво :Р