Здравейте всички. Около 2 години бях заедно с едно момиче, но тя много гадно ме изпързаля и ме изрита. Много тъгувах за нея (около половин година). Нямах очи за друга. На третия месец от раздялата, се бях видял с едно момиче. Беше ми направила много силно впечатление, но нямаше привличане или нещо такова, просто симпатия, не си знаехме имената дори, просто се бяхме видели. И така.. Успях да намеря Skype й. Оказа се, че имаме много общи приятели. Писахме си тогава няколко пъти по Skype (на седмица 1-2 пъти здр как си ии така..). След това стана по-често и по-често. Преди седмица се видяхме на живо отново след 3 месеца (в новото учебно заведение).. Цяла вечер мислих за онази усмивка на лицето й, просто беше невероятна.. От тогава знам, че изпитвам нещо повече от приятелство към нея. Почти не се сещам за предишната ми приятелка, не изпитвам гняв към нея вече, просто се чувствам страхотно, когато виждам това момиче. Но, до колкото знам, момичето не допуска никого до себе си. Не е обвързана с никого. В смисъл сега сме много добри приятели и се разбираме много добре, но знам, че тя не е готова да си има приятел (и мисля, че до сега не е имала). В смисъл такъв ми се струва, че не иска да си има приятел за няколко седмици или месеца, а е такова момиче, което ще си държи на връзката. И аз съм такъв, но не мога да и го кажа. Аз съм на 19, а тя на 18. Много се притеснявам, докато говоря с нея. Искам да и кажа много неща, но не мога. Не мога да я поканя да се видим лично дори, за да не ме разбере погрешно. Страх ме е да не я загубя и като приятел. Не знам, дали тя изпитва нещо към мен. Не мога и да я питам, изобщо с нея на тема любов не смея да говоря.. Как да постъпя? Всеки коментар е от значение. Благодаря предварително.