Тъй.Мина се не мина година сигурно от последната ми тема в този раздел и ето ме пак. Ако знам откъде да започна всичко ще е супер. Така..Наскоро приключих връзка с уж голямата ми любов, първия ми мъж (да, на 19 съм вече , позакъснях с тези неща, не ме убивайте) и то не със скандали, не съм трошила чинии, не съм го целила с луканки.. Замина да учи в Портсмут и обстоятелствата , или по-скоро километрите, ни разделиха.Бяхме решили, че смисъла да бъдем на 2000-3000 километра един от друг , го няма никакъв, и че не е достатъчно да се "обичаме" по скайп и всякакви средства за комуникация.Аз останах в БЪлгария- нямах финансовата възможност да уча в чужбина и се добрах до СОфийски университет и след 5 дни се нанасям в общежитието си.Та разделихме се с момъка, за да не стане така, че след месец да ми звънне по скайп и да каже: Аз си харесах друга тук.. ВИждам перпскетива в нея.." и така тактично да ми бие шута..Разделихме се като приятели.Мислех, че много ще страдам , ще се тръшкам, ще мина на антидепресанти, ще моля да скрият всички остри предмети от мен.СТранно, но след раздялата ни му отделих учтиво 2 часа свободен рев, а после нищо.После чувствах емоционална свобода и нов поглед върху живота от нещата и нещата от живота.
ХУбаво де, предполагах, че трябва да мине време- година, две, три, за да се осеферя- все пак бяхме заедно с този повече от половин година-7-8 месеца.Но, уви..появи се КОЛЕГАТА- viva la kolega!
Писахме си както всички знаем по скайп, после се оказа, че сме в един блок- аз на 6 , той на 3 етаж, видяхме се при настаняването, пихме кафе, разходихме се малко , доста се харесахме.. И сега ми е гузно, бе, значи.....
Реших, че щом с бившия сме приятели, да крия , че с колегата става нещо, но онази вечер ме принуди да му споделя, неговата мама .. Та.. уж го прие нормално, но както говореше, колко много му липсват миговете с мен и как още ме обича, изведнъж се появиха: двете нови съседки, латвийката от долния етаж, румънката със шоколада и още куп жени- Първи въпрос: Нали го прави , за да ме дразни, защото не може да преживее , че вече е сменен , едва 10 дена след заминаването му.?
Не оставяйте с впечталението , че не ми е виновно.. Не съм шавртантия никак даже, но Нормално ли е да забравя така бившия си, който откровено доста ме дразнеше последните месеци и ми беше писнало от него....и да се впусна в нещо с колегата, който е сериозно момче, една специалност сме, еидн блок и е страшно мило и симпатично момче...
С две думи: Време ли е да спре да ми дреме за чувствата на бивши изгори и да помисля за своя собствен животец, защото утре ще се обърна и ще видя , че само съм страдала по изгубени неща...???