Душичко златна, раздели се с тази гузна съвест и давай смело напред с колегата! А после и с другия, и другия, и другия... Никой не е казал, че има точно определен период от n месеца, години... преди да продължиш напред. Един път се живее, гледай само себе си. Няма нищо лошо в това да се чувстваш свободна и готова за нещо ново, напротив - похвално е (та чак си и за завиждане). От друга страна е съвсем нормално вече бившият ти да се подразни от загубата ти. Знаеш как е с тяхното его... Възможно е дори да го дразни самата загуба, като на предмет, отколкото да му липсваш точно по онзи начин. Аз съм човек с адски много предрасъдъци по този въпрос, но откакто и аз се нанесох в общежитието коренно ми се промени мисленето по въпроса. Забавлявай се, че сега ти е паднало! И никаква, ама никаква гузна съвест - просто няма защо!