- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- edno moe stihotvorenie- molq ocenete :)
ето го и него оценете. това е едно стихотворение което писах с мнооог чувства и се надявам да стигне до всички престрадали тийнове като мен
Без дъх ще съзерцавам как си тръгваш,
Затваряш тихо моята врата,
Как гледаш нежно и запълваш,
Мълчанието със шега.
Щастливи бяхме, но различни
Сега са нашите съдби
Но спомени делим най-лични,
Обичах те, обичаше ме ти.
Целуваш ме, но чувствам няма,
Ни страст, ни обич в твоя жест,
Стоим на прага с тебе двама,
Ти ще заминеш и без вест,
Ще ме оставиш и ше ме забравиш.
Един миг още и вратата,
Затваря се, а моето сърце,
Се свива с болка в празнината,
И стене,вика и дере.
Излизам на терасата и виждам,
Как крачиш сам по своя път,
Аз плача, мразя те и ненавиждам,
Че срещнах те от кръв и плът.
Но знам, че всъщност те обичам
И бурята подсказва ми сега,
Че в този миг аз любовта отричам,
Ах няма те, как няма те, аз съм сама.
PS:няма име още ...
добре се е получило...според мене де аз не съм от "разбирачите" ама се паккк
hi!
Много е хубаво! По истински случай или успя да го измислиш?
I'm about to lose my mind
You've been gone for so long
I'm runnin' out of time
I need a doctor, call me a doctor
I need a doctor, doctor
To bring me back to life
все още е банално, но от последните, които четох е доста по-добро...
пс. и аз в момента съм в малко кофти-такова настроение, разбирам го. Но все пак според мен не е тема за писане .. получава се лигаво-изтъркано в повечето случаи
да разбира се по истински слу4аj е, за6тото е трудно да напи6е6 не6то когато нqма6 вдyхновение банални4ко си е, признавам, за6тото сега като го 4ета(имам предвид след време) не го 4uвствам мн драмати4но, а леко преиграно и сладникаво. Но пук тогава ми бе6е голqма мука ...