и аз да споделя..

[littl3sunshine]

Здравейте! Дълго се чудех дали да пиша тук.. и накрая реших, че всъщност няма нищо лошо да споделя.
От 2 години съм в клас..в който се чувствам в нереалност..това чувство до сега никога не ми е било познат,т.е за първи път се чувствам така,и не знам как да го избегна.В този клас се чувствам абсолютно непозната за самата себе си..не мога да го обясня,това трябва да се изпита..Всяка сутрин се питам това реално ли е ,което се случва?Заобиколена съм от пълни простаци,и простащина - буквално,хора!Аз не казвам,че простаци няма другаде..о,напротив..има ги навсякъде..за съжаление.Не се разбираме със никой в тоя клас,дори комуникацията липсва..не ги харесвам,и те не ме харесват..много сме различни,много.Момичетата сякаш все още не са пораснали,въпреки,че бързат да пораснат,и да се на*бат със целия град..тях все още ги интересуват интригите,хорските приказки ,въпреки че го отричат -това е нещо,което отдавна израснах.Забъркват ме във някакви пълни тъпотии,и все още не мога разбера или осъзная къде съм всъщност,на училище или?Била съм говорила за тях,обиждала съм ги била,и съм ги гледала злобно как ли пък точно тях ще обсъждам..кои са те?Като се прибирам от даскало гледам колко по-бързо да забравя ,че съм била там,с тях..как ли пък ще тръгна да говоря нещо свързано с тях.Добре де,как майка мустара да им обясня,че не ме интересува нищо свързано с тях?Те пак си знаят своето,че съм говорила за тях..ако съм казала нещо относно външния вид..това не е обида според мен..изразявам личното си мнение,"а те не се итнересуват от моето,и от ничие друго ,защото имат твърде високо самочуствие,и за крехката си 17годишна възраст,са напълно сигурни в себе си и в възможностите си" Да де,то е ясно,че само на външен вид разчитат..ама все ми е тая,разбирате ли?Не ме интересува нищо свързано с тях..защо го изопачават така,че все едно се интересувам?Дори обвиненията им и аргументите им срещу мен са адски смешни и непредвидими..Казват ми неща,които твърдят ,че съм казала,а аз няма как да знам за тези "неща" поради простата причина,че нямам приказка с тях..никаква Бе не може всеки да те харесва ,майка му стара..
Момчетата пък..нямам думи..с тях пък абсолютно никаква приказка нямаме..дори не се поздравяваме.Все едно тях ги е срам да ем поздравяват,и мен също..дори смея да кажа,че са по поддържани от момичетата в класа ми : D,абе не ме кефят такива,дори ме дразнят!Някак си..не са амбициозни хлапета..а как да кажа..живеят в някъв техен си филм..Всички се друсат,взимат всякакви наркотици,било "модерно" аз съм потресена..как е възможно да се допусне?Родители нямат ли?Взимат наркотици,и това било модерно?Каква е тая велика простотия?Щом е модерно,да ти прережа гърлото ей сега,че по-бързо ще умреш?Нямам думи,нямам...Единият се вживява и се хвали колко пъти е бил в полицията..другият ,че продава наркотици,и се друса в училище..С такива пък изобщо не мога да общувам.Първо,защото аз не искам,и второ,защото нямам нужда да познавам такива глупаци.Да,ние реално погледнато със сегашните ми съученици - не се познаваме..само по физиономии и имената.Между другото..със учителите е по същия начин..адски различни са от предишните ми даскалки в старото училище..имам чувството,че са от някакъв друг свят..няма го уважението вече,нито от тяхна нито от наша страна..Виждам просто едни празни и злобни погледи,хора мъчещи се уж да ни научат на нещо..но не става със викане и обиждане..Все едно колкото по-добре се държиш с тях ,и им мълчиш в часовете,толкова по-зле за тебе.Ако им правя мръсно ,ще имам 6ци,представяте ли си.Как може,учителите да паднат толкова ниско?Пишат по-високи оценки на децата,които създават проблеми, за да се отърват по-бързо..ами айде научете ги тея деца на нещо,вместо това..ако трябва ще ги оставяш 5 пъти на поправителен,докато не се научат..
Не знам по какъв друг начин да опиша как се чувствам,освен със малка част от нещата,които споделих тук..
Кажете какво да правя,че да оцелея в тая простащина,дайте някакъв съвет,трябва ли да се махна от там?А чувството за нереалност в училище,нормално ли е?

[JustMe92]

В кое училище учиш.Звучи ми като пълна мизерия , ама няма друг начин освен да търпиш.И най-важното-не се променяй заради тях

[littl3sunshine]

Няма начин да се променя камо ли заради тях , те кои са?Аз съм си аз винаги Обаче това чувство за нереалност,когато съм там..ме притеснява..до сега никога не съм се чувствала така трябва ли да разговарям със психолог?Той сигурно ще може да ми помогне и най-добре ще обясни на какво се дължи и как да се избегне това чувство.Когато съм на училище..се чувствам някакси незначителна ..момичетата(кифлите както ги наричат повечето хора),които се друсат(нали е модерно ,хаха) идват когато си пожелаят в час,първо хапват разбира се,и когато им кефне влизат в час.Те са нещо като лидерите в класа ми....и защо?Със какво са по-добри?Аз честно казано продължавам да търся причина,и не я откривам.Освен,че страшно много се интересуват от хорското мнение (и се осмеляват да го отрича),и най-вече от интригите,и от това задължително да нагрубят някой ей така не е задължително да има причина,от друго интересуват ли се?Вместо да им се помогне да излязат от филма,тяхното мнение,техния коментар винаги се слуша..и незайно защо са по-симпатични на учителките ми..Аз съм се отказала напълно..просто мълча вече,няма смисъл да налагам мнението си,и да разговарям нормално с някой от тях защото няма да стане..ако разговаряш с тях,те го разговарят със ирония.Както казах комуникацията липсва - и от двете страни.Никога до сега не съм била унижавана по този очевиден начин..примерно както си стоя на чина,и един от тях ( от кифлите,или момчетата по спец. от тези с по-тънки и изписани вежди от моите,наркоман) да ми каже ""Фиу" аре (и ми замахва с ръце) ставай от тука ..аз в тоя момент не знам как да реагирам..дос ега никога не се е държал с мен по-този начин,все едно съм парцал?И аз естествено като му заявя ,че просто това няма как да стане,се започва с лошо..плюене дърпане рязко за да мога да се махна от мястото..абе нямам думи.Ние реално погледнато с тях не се познаваме освен по физиономии,а те вече започнаха със дърпане обиждане ,плюене,замеряне със някакъв предмет,храна или боклук.Не искам да свикна с такъв живот.За мене преди всичко е важно уважението..което напълно липсва.Опитвам се на кратко да опиша ситуацията в която се намирам..надявам се разбирате и някой да ми каже как би трябвало да действам?И чувството за нереалност там,нормално ли е?

[Yancheto]

Съвсем нормално е да не се чувстваш добре в този клас. Та това не са хора! Няма какво да направиш, всички са вдигнали ръце от тях. Просто няма как да ги промениш. Единственото решение, което виждам за теб е да се преместиш в друго училище. Там, където си в момента, ще те съсипят. Чувството ти за нереалност е нормално предвид обстановката.

[Crazytu]

Какво е това училище?!
Съвсем нормално е да се чувстваш така, никой не би допуснал такова поведение или държание. Имаш 2 варианта:
1. Стискаш зъби и си изкарваш до края в това училище.
2. Местиш се в друго.
И един въпрос .. във всички класове ли е такова положението, ако не е, защо не общуваш с другите, за да не ти е толкова трудно с тези.

[littl3sunshine]

За съжаление всички от чалга поколението са такива..а другите някакси не са общителни..не могат просто да ми кажат "Здрасти,аз съм еди кой/коя си,приятно ми е да се запознаем,а ти как се казваш" Винаги аз съм правила първата крачка..но не винаги ми се е отвръщало със добро отношение,така че вече съм се отказала напълно да разговарям с когото и да било.Обаче ми е най-болно за учителите..аз такова нещо не съм очаквала точно от тях,те които трябва да ни дадат пример и да ни научат нещо,същите тея хора са ми викали в лицето,че за нищо не ставам.Не само на мен,но поради няква тяхна си причина аз най-много им се набивам на очи,и не пропускат възможност да се заядат с мен.Там виждам просто едни празни погледи..очите им са пълни със злоба.Не знам..не знам какво да правя..и тея кифли от моя клас ме занимават с простотии,коя съм била обсъждала..как ли пък точно тях ще обсъждам,гледам как по-бързо да им забравя физиономиите,камо ли да мисля за тях.Нашите не са съгласни да се преместя,а директорката изрично каза,че не може според новия закон.

[littl3sunshine]

miminko Първо - Благодаря ти!Наистина имах нужда да чуя нещо хубаво за себе си..в предвид обстоятелствата - колко негативно настроение ми предава тая гимназия,съучениците ми,и учителите.Попаднах там ,по вина на родителите ми честно казано,защото на времето училището се водеше елитно със строга дисциплина.Трета година уча там,и смея да кажа,че гимназията няма нищо общо със елитните гимназии,а дисциплината просто да я отпишат всички,защото я няма,липсва,както липсва и уважението по между ни.Думички като "моля,и благодаря" не съществуват там.Днес,като дадох бележника си на новата ми класна,се очудих,че ми каза "благодаря" бях забравила,че съществува.Това,което ти разказвам може да ти се струва преувеличено,но на мен тези неща и много други ми правят огромно впечатление.Доста учителки са ми казвали,че за нищо не ставам,и винаги съм им била трън в очите,но не зная поради каква причина..защото си мълча явно и не им преча в часовете.Да ,само аз съм отцепена,и още едно момче,като мен..и той там не се чувства на мястото си,и много се е затворил в себе си,много..Почти пълнолетна съм,но не мога да се преместя,защото новият закон бил такъв,че не можело..за това на практика отново нямам думата .Знаеш ли,много пъти, ей така като се замисля за бъдещето ми..адски много ми се е искало да стана министър на правосъдието..за да раздавам правосъдие..знам,че звучи откачено ,но една ясновидка го е предсказала на нашите,като съм се родила,че доста ще ми върви в тази насока ( не е шарлатанка,имаме доста доказателства,предсказа и часа и датата,в който се родих) просто реших да ти го споделя..ей така..Та по темата аз ги игнорирам,отношенията ми със момичетата,с които се дружах(не се разбираме отново) са само във училище.Отвратена съм от момичешките постъпки.Омръна ми цял ден да слушам - коя къде се рязала заради приятеля й..Значи ,това е нещо,което никога не бих си причинила,камо ли заради приятеля ми,а това същото момиче иска съвет от мене какво да прави?Занимава ме с някви пълни тъпотии,и аз просто не знам какво да я посъветвам една тъпа ,ама тъпа от земята до небето ,ПАТКА..може би да се нареже другаде?Защото ,ако кажа да не го прави,няма да ме послуша.Е ,тогава да си отреже п*тката,с извинение,и повече няма да има сериозно гадже,което да й създава проблеми.Наистина,имам чувството,че съм във някво друго измерение..колкото и да се правя,че са ми приятни,няколко пъти ми казаха,че си личи,че не ги искам за приятелки.Приятелството за мен е безгранично ценно,и във него не бих въвлякла когото и да било!Съученичките ми ,са ми съученички,а приятелството е някакво непознато понятие за тях,абе те са ми съученички/колежки както искаш го наречи,и до тук приключват нашите отношения.Между другото,най вече от тях ,от момичетата съм слушала какви ли не глупости за мен..то не бяха приказки..бе честно казано,не ме интересува,защото не ме познават,а й не заслужават да ме познават.Всичко казано от устата ми,винаги е грешно,никога не е правилно,само ако го потвърди някой друг...имат ме за тъпа/бавна ,това е..такива хора НИКОГА ама НИКОГА няма да успеят да ме предразположат да имаме нормални отношения и комуникация.Преди се питах дори нормална ли съм?Защото не мога да общувам със тях.Момичето,с което стоях на един чин,ми повтаряше,че трябвало всичко да й казвам,а тя ме обиждаше по всякакъв начин,за да чуят тези по-отворените,и да се насладят на момента.. аз се сдържах,защото един ден ще й дойде акъла и много ще съжалява.Аз не обичам да обиждам хората,че коя съм аз за да го правя?Който не ме харесва,окей,няма проблеми,аз знам,че не може всеки да те харесва..приемам го ,нормално е.Те не ме предразполагат по никакъв начин.Със обиди нищо не се постига.Нормалната комуникация при нас както казах ..липсва.Освен глупости за приятелите им,секса,и задължително ИНТРИГИ ,други приказки нямаме,или по-точно те за друго не говорят де.Ако видиш ,колко белези имат на ръцете от рязане ,ще се отвратиш.В момента не разговарят със мен,защотото тези по-отворените,не ме харесвали.Каква логика!Потресващо наистина!А най-смешното е,че не стига,че не ме харесват,ами си търсят причина да ми кажат,защо не разговаряли с мен.Нито съм ги питала,нито нищо.Няма нужда!И не знам защо са си втълпили,че задължително трябва да ми е гадно,и задължително сме били преди това "приятелки" .Абе честно казано не ги разбирам.Адски прости същества,то бива простотия ,ама чак толкова?Сдухвам се ,когато не говоря с никой там,но пък то така или иначе сега като се замисля,ние много много не сме говорили,освен простотии засягащи тях.Другото,което ме обижда,че понеже се възползват от това ,че съм притеснителна(по принцип не съм) притеснителна съм ,заради обидните думи,които чух за себе си от съученици и учители.Срам ги е да се движат със мен,не че ме интересува,просто ме обижда.Момичето,с което стоях прекалено много си позволява..иска ми обяснение за всичко,все едно ми е в къщата.Само да й се опълчат онея лумпени,ако знаете как си стои мирно на гъза..мълчи като пукал.Много бързо забрави унижението ,което претърпя и тя.Карай,както и да е.Родителите ми са страхотни хора,аз ги обожавам,ние се допълваме страхотно,и сме почти еднакви като характери.Те ме разбират..но просто нищо не могат да направят,разбираш ли,нямат думата.Пък относно оня пикльо,аз си замълчах,защото ми стана ясно,че не разсъждава,и може да си изпрося боя,или да ме оплюе в лице..тези неща предпочитам да ги избягвам,защото когато се ядосам..наистина става опасно.За мен няма граници,толкова съм се озлобила..че нямам време да се карам с някой дни и нощи,предпочитам да приключа с него веднага.
Ох,утре пак ми предстоят едни 8часа в училище..не знам как ще изтърпя.Интересното обаче,е че всички ме мислят за тъпа в буквалния смисъл,поради простата причина,че не са разговаряли с мен,както казах с обиди - не е начина,няма как да стане.Наистина,много интересно твърдение от тяхна страна,да дадеш определение за човек,който реално не познаваш.Трябва по-малко шарлатани като тях да се допускат,че станаха множко.Не знам как да коментирам..толкова съм объркана..в главата ми в момента е пълна каша..негативното настроение ,което ми предава това училище ,ми влияе много докато съм там..тръгна ли си обаче,се чувствам преродена.Впрочем,нещата ,които ми се случват там,не ги взимам чак толкова сериозно(както казах чувствам се в нереалност,в кошмар,все едно в гимназията всяка сутрин на училище ходи едно мое копие,което е незначително там,и не се разбира с никой) - ..Принципно съм човек,който мисли позитивно,трябва просто да избягвам негативни места и хора като тях,иначе друг изход не виждам.

[YSMF]

И какъв е този нов, специален закон, който не ти позволява да се местиш? Или просто директорката не й се разделя с паричките, които получава от теб?
Никога не съм преживявала подобно нещо и не мога да ти дам съвети 'от първа ръка', но или прежалваш психическото си здраве, защото имам чувството, че 'милите' ти съученици ще го съсипят, преглъщах неуважението и търпиш още. Или звъниш в РИО-то и ги питаш изобщо има ли такъв закон и ако няма си хващаш ваще под ръчичка, вземаш отпусканото и се местиш. Такива 'кукли наркоманки' как се търпят?!

П.П. Може ли на лични да ми напишеш къде учиш? Разбира се, ако искаш.

[vagarious]

Добре дошла в "истинския свят". Мила, и при мен положението беше същото, когато се преместих в ново у-ще.Не знах как съм попаднала там, защо съм там.Тогава също беше модерно да продаваш наркотици, да пушиш като комин, да се е*еш наляво и надясно и т.н.Сещаш се.Абе положението беше уникално зле.И на мен в началото ми беше трудно да разговарям с такива хора, но нямаше друг начин.Да, 4год. по-късно вече съм ги опознала много добре и не ми прави чак такова впечатление.Смисъл, имам мои си наблюдения - ами целия ми град е такъв.Няма как просто.Сега се радвам, че всичко е ок .За последна година сме заедно и гледам да не обръщам особено внимание.Имам си приятели навън, които са ми достатъчни от тези в класа.
Та, мисълта ми беше - знам много добре за какво говориш.Разбирам напълно.Освен да стискаш зъби - не знам какво друго мога да ти кажа.
И м/удругото - ти на колко си!?

[SladkaZagadka]

Какво да ти кажа, все едно сме в едно и също училище .
И аз не разбирам простаците от класа ми, с които водим следния "диалог" :
- Аре стаай от тука бее.
- Защо?
- Абе арее иначе ш`ти откърта главата ...

Е как да реагирам на това нещо? Трябва да се радваме, че сме различни . И аз не успявах все да се адаптирам, с класа ми сме заедно от много време и просто за една ваканция всичко се промени ... Умните момичета с високи оценки станаха кифли, тъй като им се смееха и ги наричаха зубрачки, аз останах сама сред нищото . Но знаеш ли, точно когато най-малко очакваш се появява нещо, което ти въздейства положително
Няма значение , дори и да се преместиш . Малцинствата или хората , с различно мнение [дои и да е най-доброто, хубаво, правилно, подходящо] от мнозинството биват стъпкани ... Чудя им се всеки ден на отворковците от класа ми, които ритат топка в клас, не са в подходящо облекло и така нататък ... Те обиждат и малтретират . Има правилник . Ако аз бях счупила прозорец или побутнала някой от тях, той щеше да го изкара голямото чудо и веднага да съм вън от даскало . Но понеже бащата на X и Y имат пари и са във властта [няма значение къде уча] , те си позволяват ежедневно да ме тъпчат и мачкат . Така че прави като мен - гледай умно и се хващай за малкото :
Човекът, който те обижда е ял преди малко . Гледаш го в очите две секунди и му казваш "Имаш нещо на зъба." и си тръгваш . В такива случаи важното е да не падаш на нивото на тъпанара, който ще ти се подиграе .
Но знай едно : Всичко се връща .

[xWandereRx]

ами премести се, никой не те кара да стоиш там