Цитирай Първоначално написано от miminko
Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът:
умря сиромах за правда, за правда и за свобода


Да ти говори нещо?
Мда от на прощаване е

В своята поетична изповед "На прощаване" лирическият Аз, прощавайки се с майка си, ясно осъзнава перспективата, пред която е изправен:
...пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
За това и поръките към майката са толкова обстойни и пълни, за разлика от хипотетичната картина на победното завръщане. Но смъртта не е пречка за човек, отдал себе си на една идея, на една борба. Смъртта е нещо преходно, което е част от живота, много по-ценно е оставеното след теб. За това героят ясно осъзнава, че борбата за свобода е тази непреходна сила, която извежда личността извън рамките на тленното битие и го води до безсмъртието:
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

Това намерих но ми се струва късичко...