До преди 5 месеца бях едно най-обикновено момиче, дори бих казала дете.. докато не се появи той!.. Първата истинска любов! Запознахме се на бала на брат ми. Любов от пръв поглед.. или поне така си мислех. Тръгнахме след 10 дена. Всичко беше просто идеално, докато един ден спря да ми се обажда и да ми вдига.. След като най-накрая реши да ми вдигне, ми каза, че вечерта ще мине да ми каже "някой неща", при което както си ходех (отивах на училище) се спрях и започнах да плача.. Не помняя как съм стигнала до училището и много моменти от този ден ми се губят .. Вечерта реших да излезна с приятелите ми, знаех какво ще стане и исках да си помисли, че не ми пука.. С приятелите ми решихме да се напием.. Когато той дойде бях леко замаяна.. Скъса ме с оправданието, че няма за какво да си говорим (в последствие разбрах, че е ходил с мен само, за да му пусна) .. целуна ме по бузката и си тръгна.. Тогава го видях за последно .. Аз се прибрах вкъщи и плаках, след което се върнах при приятелите ми и се донапих.. Не помня какво съм правила, но ми казаха, че съм плакала ужасно много, с глас.. На следващия ден бях буквално като парцал.. В продължение на 2 седмици плачех непрекъснато и ми даваха успокоителни.. След тези 2 седмици реших, че ще продължа напред, но е толкова трудно... Всеки ден излизам и се забавлявам, смея се и тн, докато не се прибера.. Вкъщи махам "фалшивата усмивка" и плача.. В продължение на 5 месеца всяка вечер плача.. Вече не съм такава, каквато бях преди.. Нямам желание за нищо.. Сутрин ставам по навик, ям по навик, дори дишам по навик.. В момента ходя с момче, което не харесвам.. Той не подозира за чувствата ми .. И колкото и да се опитвам да го заобичам .. не става... Може би ме е страх, че и той ще постъпи така с мен .. През тези 5 месеца се промених коренно .. Приятелите ми не могат да ме познаят ... Немога да живея без него .. Липсва ми.. Всеки ден става все по-трудно.. Не издържам.. Имам чувството, че ще полудея ...