Аз съм потресена (сякаш за пореден път) от приятеля си, нещата сякаш отидоха твърде надалеч... смятам да ходя за концерта на Енрике Иглесиас в София, приятелят ми учи там. Аз ще ходя от 29ти до 3ти,но като му казах той някак не беше очарован..принципно има съквартиранти и го разбирам,че не опират нещата само до него,но не знам...сигурно и аз правя грешка,че едва ли не се самопоканвам,но...той ми каза,че мога да остана само 2 дни у тях,съгласих се...избрах си дати,но днес приятелката ми,с която съм ми постави условие да си измисля какво да правя на 2рия ден от визитата,защото няма да може да е с мен..аз се обадих на приятеля си да го питам дали мога да му отида на гости в тоя ден,но той преди това ме беше предупредил,че ще ходи на дискотека с колегите си,следователно на тоя ден,за който го питам може да е с махмурлук и да иска да си почине...стори ми се супер тъпо,че ме реже по тоя начин за първите два дни,които ще съм в София,защото аз едва ли не отивам основно заради него там,а той ми се прави и си придава важностите,че няма да може да се видим на деня след като е бил на дискотека,само защото ще иска да спи... Всичко това ми звучи направо нелепо,ядосах му се и му казах да забрави като цяло идеята ми да ходя да го видя..та сега въпроса ми е как да го прецакам и да направя така,че да разбере,че не е напълно прав..? То и аз сигурно греша в това,че отивам по никоето време там,в началото на семестриалната му година,но просто исках да го видя за по-дълго..приемам,че няма да стане и се чудя какво да направя,че да го поставя на мястото му... Идеи ?