Аз съм само момиче. няма какво да направя.. безсилна съм. Подчертах, че темата до някъде беше само изповедание, защото няма какъв отговор да се даде. Замислили са го идеално, така че не мога нито на наще да кажа нито да се оплача някъде.. надявам се да успея да го изкарам някак си още 2 години и да замина на някъде.