Хей : ) Отдавна не сам писала тук, но сега реших да го направя, за да споделя и своята мъка. През лятната ваканция, аз и цялата ми компания ходихме до селото на един приятел. Имаше и едно момче, което познавах, но по-рядко движеше с нас (На 20 години - с три години по-голям от мен). Вечерта седнахме да пийнем и хапнем и след като ни удари алкохола всички станахме да танцуваме. Само това момче си седеше на масата. Аз, подтикната от алкохола може би, отидох до него и го дръпнах за ръката. Той каза "Не, не обичам да танцувам", но аз му отговорих че няма да го оставя и го издърпах от стола. Започнаха се кючеците.. в началото естествено той беше малко срамежлив, но след това се поотпусна. И така продължихме с танците до среднощ, като имаше и бавни песни. Когато всички се поуморихме спряхме да си починем и да си допием ;д . Ние с това момче (Д) бяхме като залепени, сякаш се познавахме от години. Дойде време за лягане и ние си харесахме едно легло и буквално легнахме да спим. Да обаче сън не ни хвана, затова си говорехме. Той на няколко пъти поиска отново да слезем до масата, при което обръщаше по една текила. По едно време неочаквано той се обърна и започна да ме целува. Аз, приятно изненадана, не се съпротивлявах и отвърнах на целувката. След нея се получи малко неловко, но въпреки това цяла вечер седяхме и си говорехме на най-различни теми. На сутринта, след като другите се събудиха, се държахме напълно нормално, той даже сякаш ме пренебрегваше. Следователно аз си помислих, че всичко е било заради алкохола. Като си тръгнахме от селото обаче, той каза да му пиша като се прибера. Това и направих. В продължение на близо 2 седмици си пишехме по скайп, като постепенно се опознавахме. Веднъж ми призна, че ме харесва още от онази вечер. Друг път пък ми каза, че много добре се целувам и уж на шега ( според мен) обеща като ме види да ме целуне. Аз се притеснявах да му предложа да излезем, но накрая той се осмели и го направи. Излизахме така няколко пъти и си прекарвахме страхотно. Той е адски забавен и винаги ме разсмива. Веднъж, когато бяхме останали сами преди да се приберем, докато си говорехме той ме целуна и каза " Бях ти обещал целувка". След това сподели, че трудно събрал смелост. Друг път ходихме в гората с него и една приятелка. Държахме се за ръце, аз вървях и си късах цветчета, а той като видя взе да търси различни и да ги прибавя към букетчето, беше много сладко . И така нашите приятели започнаха да ни разпитват дали ходим и не знаех какво да им кажа. Затова с него седнахме да поговорим и си определихме дата - 02.08.2010г. Всичко вървеше чудесно, бях на седмото небе. Той се държеше прекрасно с мен и бях много влюбена. Показваше ми по сякакъв начин, че държи на мен, всеки ден бяхме заедно. Постоянно си липсвахме, когато не се видим дори и за малко. Единственото нещо, което не ми даваше покой беше ревността му. Още първите дни той започна да я показва, дори и в най-малки жестове и възклицания. От тогава още си мислех, че това ще ни изиграе лоша шега. Постепенно започваше да има все повече поводи - дали ще заговоря някого или приятел ще ми звънне по телефона, все се намираше нещо. Той не реагираше чак толкова остро, но знаех че има нещо. И така дойде онзи ден - 28.09 . В продължение на няколко дни преди това, той сякаш ме отбягваше. Не си вдигаше телефона и не отговаряше на смс-и. Аз не знаех какво става, докато не ми писа в скайп.. каза, че не може да продължава така, че му е омръзнало да се дразни и да ревнува. На мен това ми дойде като гръм от ясно небе.. След това още няколко дни, в които не знаех какво става, никаква вест от него. Аз реших да го раздавам студено, веднъж и аз да се покажа като силна. По едно време той най-накрая ми отговори в скайп като каза, че според него няма смисъл да продължаваме. Аз се опитах да му обясня, че съжалявам и че за никой друг не ми пука, но без резултат. Каза, че искал да види че ми пука през тези дни, искал да му се извиня и именно студеното ми отношение е развалило всичко. Това беше краят.. каза също, че знаел че ще съжалява след време, но все пак в момента искал да го направи. Вече е 02.10.2010г., минаха няколко дни, а днес трябваше да правим два месеца. Както и да е през тези дни се опитвах да го накарам да поговорим, писах му нон-стоп, но резултат почти няма. Ето я и молбата ми - МОЛЯ ВИ кажете ми какво да правя, за да си го върна. Знам, че още има чувства, просто в момента може би се чувства предаден. Как да оправя нещата ? Как да покажа това, което той искаше - че ми пука и че съжалявам? Искам да направя някакъв мил жест, за да го разбере. Обичам го, наистина държа на него и знам, че можем да преодолеем това. МОЛЯ ВИ, ДАЙДЕ МИ СЪВЕТ КАК ДА СИ ГО ВЪРНА ОБРАТНО ! ;s