Още една тийн история.. :)

[onereallyconfusedgirl]

Така след като изтрих 4-5 пъти написаното,реших да си излея душата след като от няколко дни едва ли не вече изперквам и имам нуждата да споделя с надеждата да ми мине..Да,може би ще кажете "поредната банална история", но важното в случая е,че ми се случва за първи път от доста време..Нямам много богат опит с връзките,но за сметка на това много пъти съм била ранявана..Моята история започна лятото..да имах невероятно лято,но не става въпрос за това..И така..организирахме се няколко човека лятото и отидохме на море на вилата на един приятел..Едната вечер в дискотеката срещнахме едно момче от моето даскало,работеше там..от доста време имах симпатии към него,но нищо повече..все пак не го познавах,беше по-голям от мен и реших,че няма смисъл...Е когато го видях тогава,честно ви казвам главата ми се завъртя на 360 градуса..едвам отлепях очи от него..доста пъти и той ме гледаше,но нищо повече..така и не се пристраших да отида и да се запозная с него..доста съм срамежлива,даже прекалено..още един мой минус..Оттогава цяло лято не го видях повече..казах си "Една тръпка нишо повече.."..След това имаше други,нищо сериозно,но все пак..мислих си,че съм го забравила..е явно грешах..Дойде първия учебен ден..бях толкова щастлива,че ще го видя и т.н... е не го видях xD както и да е на следващия ден той беше там с приятелите си..минах покрай него..бях на седмото небе,че го виждам..и пак почнаха погледите...имаше дни,в които го виждах по няколко пъти,а той не ме поглеждаше,направо се разкъсвах отвътре..казах си "реагираш пресилено,не го познаваш..чисто привличане.." Е хубаво,ама привличане привличане важното е,че ме кара да се чувствам по по-различен начин..от доста време не съм се чувствала така,честно казано..и все пак накрая той ме поглеждаше..и ето тази малка искричка надежда се появяваше..До този вторник..трябваше да замина за София на следващия ден..дълго мислих предишните дни и накрая си казах "момиче явно не е взаимно..спри с илюзиите,ще си намериш нов..и без това не е толкова силно и без това сте от различни светове"...И ето върнах се онзи ден..видях го,мислех си,че той не ме е видял..тъкмо се качвахме по стълбите,извърнах глава за последно и ето че той ме гледаше..забеляза,че го гледам но не си извърна погледа..и пак почна с постоянното му висене в главата ми..едвам успявах да го избия от нея..Вчера бях като парцал..явно съм пипнала някой вирус,в София беше доста студено...целия ден лежах с главоболие...събудих с по някое време..бях го сънувала..бях толкова щастлива в съня си..беше първият сън от години,който сънувам..Ще кажете "Момиче,осъзнай се".. е добре..мерси за съвета,ама аз отдавна съм се осъзнала..просто не винаги можеш да кажеш на сърцето си какво да прави и чувства...явно е,че не е взаимно..ако беше,щеше да направи нещо по въпроса..И все пак..Мерси на всички,които са отделили време да прочетат темата..просто наистина имах нужда да споделя..На нападки "12 годишна пикла си харесала момченце и нз какво да прави" не отговарям..не съм на толкова и акълът ми е доста повече от този на една 12 годишна..както казах надявах се да ми помогнете..все мак споделена мъка е половин мъка..не че моето е кой знае колко мъчително де ама все пак..просто исках да има някакъв начин да се получи,няма значение възрастта,хората,както казват по дяволите всичко исках и аз да съм щастлива веднъж..все се надявах,че ще дойде някой щастлив ден,ще се запознаем..ще излезем..Е шансът..

[vagarious]

..явно е,че не е взаимно..ако беше,щеше да направи нещо по въпроса..

Ха!Ами направи ти нещо.Така, ако чакаш винаги, естествено, че няма да имаш опит.
По дяволите, защо чакате всичко на готово!?
Нали знаеш:"Ако искаш да имаш нещо, което никога не си имал,трябва да направиш нещо, което никога не си правил"
Е...

[XheroineX]

Явно и той е срамежлив...Отиди при него запознайте се.Направи първата крачка не губи надежда

[Wednesday666]

Дааааа, както казаха по-горе защо чакаш той да е пръв, може и той да е срамежлив .. давай смело, отиди, заговори го и тогава казвай, че не е взаимно .. Ако не опиташ после ще съжаляваш

[tastetherainbow]

"реагираш пресилено,не го познаваш.."

"и без това сте от различни светове"

чакай, чакай.. не го познаваш, от къде знаеш, че сте от различни светове?

опитай се да разбереш дали имате общи приятели, научи малко повече за него, а ако си до такава степен срамежлива, че не ти се пита..

от друга страна, ако НАИСТИНА те харесва, би трябвало да те заговори..

.. или тия погледи са просто закачка, а това теб явно не те устройва..

виж колко ще продължат тия погледи, може пък тая срамежливост да се изпари. :]

[tarlyo]

Какво очакваш да направим ние?

[FuckedUp]

Какво очакваш да направим ние?

Да й прочетем темата..

[anisummer]

Много се рардвам за теб и най-ваче ,че си щастлива. Ако искаш това да продължи по-дълго просто го заговори по някакъв начин.Ако не се сещаш има такива теми откъдето може да се сетиш за идея. Пожелавам ти успех

[nymphadora]

Какво очакваш да направим ние?

Да й прочетем темата..

Понякога хората искат просто да си кажат какво им е..

[onereallyconfusedgirl]

Какво очакваш да направим ние?

Да й прочетем темата..

Понякога хората искат просто да си кажат какво им е..

Радвам се,че поне някой ме разбира... :]
По въпроса за различните светове..той е по-голям от мен,предстои му кандидатстване..общи приятели нямаме..просто познати..а не мога да кажа "здравей знаем са нали може ли да ме запознаеш с еди-си-кой твой приятел"...Не знам дали е срамежлив или просто не ме харесва..почнах да се сдухвам..мисля си,че в мене е проблема,че не съм достатъчно добра за него,че дори да ме харесва какво ли ще кажат приятелите му...Просто след глупавия сън днес съм целия ден в лошо настроение..щото сънувах,че идва при мене и се запознаваме..а сънищата никога не стават реалност...А аз съм прекалено срамежлива да направя първата крачка..Ама аз съм си виновна..можех още лятото да се запозная с него..просто си мислех,че няма смисъл и ще ме забрави до началото на годината..
Мерси много за отговорите..олекна ми доста :]

[PinkBubleSsS]

В крайна сметка,какво губиш,ако отидеш и се запознаеш с него? Срам..Срам.. и аз съм си срамежлива,но рискувам.Шансът ти е или сега, или никога.Не знаеш какво може да стане утре,не знаеш дали ще си жива утре,по добре живей сега./не чакай перфектния момент,ти направи момента перфектен /Както обича да казва една моя приятелка "Не живея вчера,не живея утре,живея сега и искам да го направя по най-дбория начин". Рискувай-и да загубиш,опитала си и това е.Поне няма да съжаляваш,защото ще знаеш,че си направила всичко,което е зависело от теб.

[soul1199]

трябва да излезете за да разбереш дали той те харесва,може пък момчето да е срамежливо и да не знае,как да подходи,пробвай да го заговориш

[FuriouS]

И мен понякога ме е срам все по малко вече де. И ще ти кажа защо.
Отначало ме беше много срам примерно засичам момиче мои тип и не го заговарям защото ме е срам след 20 минути вече се пръскам от яд и ми идва да я търся из цяла София. Случи ми се 3-4 пъти и от тогава срам не срам отивам като знам, че после ще умра от яд по добре да ме отрежат отколкото да умра от яд пък кой знае може и да се получи

[xxcherry]

Какво очакваш да направим ние?

Да ни е искала мнение?
Просто си споделя. Явно е имала нужда.

Попринцип не ме е срам да заговарям непознати хора, но ако са момчета, които ми допадат, просто потъвам в земята! И винаги, ама винаги съм се вбесявала, след като не съм се запознала с тях. Ама кво да се прави, дано след време да съм си на друг акъл Така че, по-добре иди и му кажи всичко, за да не съжаляваш все повече и повече ...