- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Нещо се промени или сме прекалено свикнали?
Здравейте!
Със моя слънчо сме заедно от 2год. и половина,той е на 24, аз на 18.Всеки ден сме заедно,рядко се караме,споделяме си,говорим си непрекъснато,обичам да прекарвам времето си най-вече с него,обожаваме сеAз не съм била по-щастлива с друг,и не желая да бъда..не мога да си представя бъдещето ми със друг,наистина..качествата,к оито притежава приятеля ми,са точно онези,които доста дълго време търсих у погрешните хора.Всичко е идеално помежду ни
освен това,че при мен доста често вече се появява едно странно чувство,което ме дразни..и искам да разбера какво е,и дали приятеля ми чувства същото.Така..нали си спомняте за времето,когато се събрахте с половинките ви..точно първите месеци чувството,че си влюбен е било като че ли адски силно..а сега сякаш нещо се е променило..всеки път ,когато му казвам,че го обичам..да обичам го,но понякога имам чувството,че го казвам наизуст.Или факта,че го обичам - съм свикнала,че трябва да е така,или е така..,или сме си омръзнали,може би?(страстта,обаче,която изпитвам към приятеля ми,не е изчезнала..дори напротив - учеличава се
)
Интересно ми е,вие някога чувствали ли сте се така?И как си обяснявате това чувство?
Нормално е да не ти летят насекоми из корема след 2 години и половина.
Все пак ти сама казваш че вече го обичаш, влюбването е преминало. Неговата работа е да ви задържи достатъчно дълго докато се опознаете е на базата на това се появят солидни причини да сте заедно.
Така че спокойно - нищо ненормално няма. А и щом страстта не е изчезнала - радвай се.
Успех!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Много хубаво го каза,благодаря ти!Първоначално написано от valdesbg
![]()
Щом почваш да си задаваш подобни въпроси значи края е близо![]()
Моля?!Глупости!
Обичам приятеля си,както казах,не мога и не желая да си представя бъдещето с друг!
Май единствено Valdesbg успя да ме разбере..
Всеки имал дълга връзка би те разбрал. Това се случва когато трепетите се уталожат и минете към истинската обич. Има си и рискове. При моята най-дълга връзка девойката сбърка рутината в отношенията с липса на любов. Същите съмнения като твоите. Погледна настрани и връзката ни бързо се прецака. Бяхме заедно 4 години.
4 години са доста сериозен период ,както и да го погледнеш..
Аз нямам намерение да прекратявам връзката ни,за съжаление много хора ме разбират погрешно.Обожавам моето слънчице,на моменти го Обичам по-силно от всякога и искам да сме завинаги заедно,но никой не знае дали ще е така,и какво би могло да се случи в бъдеще..Аз съм изцяло негова,но понякога внезапно ме обзема един невероятен страх,че може всичко да приключи.Всеки казва,че няма вечни връзки..да може и така да е,но аз не искам да го повярвам,не и на този етап.
При вас преминава етапа на пеперудите. Ако се получи и следващия значи сте един за друг.
Прав си..
Виж какво намерих: h t t p : / / i n t i m n o . r o z a l i . c o m / l u b o v / p 8 0 2 3 . h t m l
Ето тук бъркам,много скапан период,наистина..:
Той ли е човекът? Този етап може да дойде изневиделица или да се породи постепенно. Малко по малко спокойствието и хармоничната любов стават навик и чувствата сякаш избледняват. Започвате да се заглеждате и да виждате, че наоколо има и други мъже, които също могат да бъдат страхотни, че дори и още повече. Обичате си го, но осъзнавате, че може да живеете без него и дори не ви липсва, когато не сте се виждали два дни. Дори нощните клубове ви се виждат по-забавни без него. Чувствате се по-самостоятелни и не сте толкова емоционално зависими от него. Осъзнавате, че животът може да продължи и без него...
ми пчеличке,не мога да ти кажа много поради простата причина,че аз най-мн съм издържал около 3 месеца с едно момиче,но проблемът при теб е ,че с тоя пич дотолкова се познавате сигурно,че вече сте се изчерпали един за друг,смисъл нямате нови теми за разговор,абе кат баба ти и дядо ти![]()
![]()
отделен въпрос е,че аз не мога да си представя някой млад-от 15-20 да хои с един човек 2години и половина,тва ти е времето за кеф а не за обременяващи връзки.
RedRum Against Racism!/afa/
+ съгласна съмПървоначално написано от valdesbg
![]()
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Напълно нормално е да се чувстваш така.Не се притеснявай. Повече трябва да мислиш върху това как да разнообразите връзката си, да направите неща, които никога не сте правили..такива работи. Просто си създайте "работа" така, че да не мислите за тази спънка по пътя толкова. Пък дано я преминете. Успех ви желая. (:
+1Първоначално написано от XTREMEFREERIDE
Точно в това се крие самият смисъл.. В началото е влюбването, лудата изграяща любов, тогава всичко е супер ! След товва малко по малко, това влюбване преминава в обич.. : ) И тук идва сложността - ако наистина сте били истински и се обичате ще продължите заедно, ако ли си кажете че това е края значи просто влюбването си е било влюбване и до там. Нормално е след толкова време да не е както в началото. Аз съм с приятеля ми от година и почти 8 месеца. Да, онова огромно влюбване го няма, но негово място се намести силна и топла обич.. Нямаме намерения да се разделяме, супер сме си , връзката ни е по смислена, по -спокойна, по-улегнала, да вече се познаваме до краен предел и мисля че успешно се пригодихме към този период на преминаването влюбване->обич и сме супер. Така че споко, просто сте в този период, периодът , който ще покаже дали наистина е имало смисъл.
Нямам какво друго да кажа!!!Първоначално написано от anonimchetou
![]()
Дайте ни шанс да сбъднем мечтите си. Дайте ни шанс да изживеем дните си. Шофирайте разумно.
Купуваш си чисто нова кола. Вълнуваш се жестоко. Палиш я редовно ей така да обикаляш с нея, защото ти е първата при това нова кола. Жестока тръпка. Всяка драскотинка я забелязваш, всяко петънце го забърсваш. След 2 години вече не ти прави впечатление. Поддържаш я колкото да не е мръсна, но я няма тази тръпка на новото и току що отворено...
В заглавието си дала много точно отговора на въпроса ти. Свиквате един с друг. Това не е нещо лошо. Това е рутинизация. И тя настъпва в зависимост от това колко често се виждате. Ако сте всеки ден заедно по 10 часа, нормално е за година-две вече да няма тръпка. Но ако се виждате два-три пъти седмично вече е по-различно. Разнообразявате и с личен живот, приятели и т.н. Но това е синдрома на сватбата. Тя убива тръпката. Може би ако прекарате известно време не разделени, ами без да се виждате, след това пак ще има тръпка.