Влюбена съм... искам света да разбере, не крия любовта си но ми се иска да скрия себе си на дъното на земята.Прекрасен е но не ме цени.Никоя съм.Бяхме приятели с многобройни закчки, и шеги, заклинахме се във вярност, и че ако някой има нужда ще сме заедно...невероятен беше, докато това пусто сърце не трепна...Мразя се от тогава...Н е ме иска отртва ме , а това вместо да ме отблъсва, ме привлича като магнит.Писах му писма , но не ме разбра.Сега съм седми клас и ще кандидатствам, а той е шести, решила съм да започна да пиша в едн теттрадка за него икогато завърша училище, да му го дам за сбогом, защотот едва ли ще се видим...освен ако няма нищо между нас, поне ме радва, че споменатва името ми и ме поглежда с усмивка когато ме види, какво ще кажете за това, че смятам да започна да пиша в тетрадка за него и , че ще му го дам