Колената ми - забележителни
рубинени камъни
тя дълго прокарва гребен в косите ми
казва не мърдай, а е толкова млада
побирам се в скута й, така му убива
нежна е, дърпам се
от другите съм откраднала въшките
уж уморена
знам, че е вкъщи
събота вечер след детските
заспивам с ветровитото
в пръстите докато издухва
мокрото от вкъщи
и от всички подове
принцеса съм
Истина е, че е отнесено, но по мои наблюдения това е личният ти почерк. На мен ми допадат една идея по-красноречиви неща, но и това ми харесва по един различен начин.