Как да му помогна..? ;(

[taffy]

Ами, имам приятел от 4 месеца.. Много го обичам, той мен също..
Проблема е в това, че преди около 3 месеца един от най-добрите му приятели почина.. Беше му много тежко, аз бях до него, поне доколкото можех, защото той искаше да ме държи настрана от случващото се..
През тези 3 месеца не сме говорили за приятеля му, не ми е споделял как се чувства, не ми разказва за него.. Просто нищо.. Все още си мисли, че като не говори за това, аз не знам, че той страда..
А той наистина много страда.. ;( Гледам го как се измъчва, аз се измъчвам заедно с него.. и не знам как да му помогна.. Какво да му кажа, как да го утеша?
Как да му кажа, че всичко ще се оправи, че всичко ще е наред? Аз знам, че няма да бъде..
Старая се да показвам по всички начини, че съм до него, че го обичам и че го подкрепям.. Но това не е достатъчно.. Искам да премахна болката му, или поне да я намаля.. Знам, че загубата на близък е най-трудното нещо на този свят и че трябва страшно много време, за да се свикне с мисълта, че човека просто го няма вече.. Но не издържам да го гледам такъв.. ;( Как да постъпя? Какво да направя? Как да му помогна? ;(

П.С. Съжалявам, ако темата не е за този раздел..

[mech0]

Най - важното, което трябва да направиш(а явно го и правиш) да си до него и да го подкрепяш. Колкото и да е тежко за двама ви може би ще трябва да проведете разговор относно смъртта на приятеля му. Обясни му, че не може вечно да страда заради него, че приятелят му едва ли би искал да се измъчва цял живот и сега трябва да се радва на живота(дори да му се наслади двойно и заради мъртвия му другар), защото очевидно човек не знае кога ще си отиде. Но най - вече времето му е майката!!!

[kobrichka]

Няма по-голяма болка то тази да загубиш близък човек. Единственното, което можеш да направиш е да продължаваш да си до него и да му вдъхваш вяра. Няма как да излекуваш болката му. Тази болка от загубата на любим човек остава завинаги... Твърде скоро е загубил приятела си и е нормално да страда все още. С времето болката ще стане малко по-малка, но никога няма да изчезне завинаги. Просто бъди до него, друг начин аз не виждам как можеш да му помогнеш.

[ladykeisy]

Когато загубиш близък човек, сякаш времето спира и само ти се движиш. Всичко те тормози и наранява. Хубаво е в такъв момент да не си сам.Бъди до него, грижи се за него. Седнете и поговорете, обясни му, че макар и приятелят му да го няма, той има теб и ще си до него в добро и лошо.Ще се опиташ да бъдеш най-добър приятел за него(не казвам приятелка, защото има разлика)и каквото и да става ще има безусловната ти подкрепа. Трябва да види, че макар и да няма кой да замести приятеля му, има друг човек, който да се грижи за него, с когото да споделя и да прави всичко и нищо.

[umri]

Времето лекува. Ще го преживее... остави го на спокойствие, друго не можеш да направиш.

[Jumbie483]

След като той не иска да говори за това, не го карай! Може да е от хората, които задържат повечето си емоции в себе си. Три месеца е страшно малко време и ти не можеш да очакваш толкова бързо да спре да страда за приятеля си. А може сега просто да му е трудно да говори за тези неща. Изчакай известно време и ще видиш, че нещата ще станат малко по-добре. Не казвам, че той ще забрави, защото това са неща, които не се забравят и болката никога не отминава.

[RoSKo0o0]

Съжалявам и не преставай да бъдеш с него.

[sladur4etyYy]

не се меси, където не ти е работа! щом не е повдигнал темата, значи така е преценил. бъди до него, ако иска- говорете, но ако не- не започвай първа темата. глупаво е и нищо няма да спечелиш. като му кажеш ''всичко ще се оправи'', да не мислиш, че ще му стане по- леко? това са периоди, през които човек трябва да преминава сам.

[taffy]

Не искам да му казвам, че всичко ще се оправи. Ако исках, отдавна щях да го направя, но просто ми е ясно че няма да му помогне.
Знам, че думите нямат значение за него, а и не виждам смисъл да го залъгвам, след като аз самата не мисля, че нещата ще се оправят.
Не мисля, че трябва да преминава сам през това. Аз поне не бих искала да съм сама.
Благодаря на всички за отговорите.. Така и предполагах, че освен опора и подкрепа нищо друго не мога да му дам..