ДО БОЛКА ПОЗНАТО-ПОЕЗИЯ

[ronky]

Всяка нощ сънувам съня ни,
вълнение бликва в моята душа,
хиляди терзания обземат ума ми
и все не мога да реша!
Любов ли беше, живот ли беше, или мъгла?
Сънувам нежните целувки, тихите слова,
бленувам тръпката позната, щом погалеше ме с ръка!
И колебания, и намерения, и съжаления
разкъсват безпощадно моето сърце,
а някои казват: "Щом любов е, тя не може просто да умре!"
Тогава, щом е жива,
щом вижда, че не съм щастлива,
защо побягна, а не спря?
Ограби ми душата и
тръгна си на сутринта![/i]

[sladur4etyYy]

намери си друг и не се тормози повече за тоя нехранимайко.

[xxcherry]

намери си друг и не се тормози повече за тоя нехранимайко.

+1