Светец

Ушите глухи
в мрак на звука
тъмни тъмнеят
сред катастрофи
разрухи
устите гък не лелеят
забравили
пулса житейски.

Кой ги наказа
така, отецо
прадед мой
с тази проказа
кой ги лиши
от вик
кръвоносен
от яростните души?

Кой немите събуди
да преклонят
гръб смирен
пред вършеещо рало
и доволни -
гърчилка във плен -
множество
хомота само си избрало.

Защо от гняв ги е страх
да извисят гърла
и в кръв
да изчистят кръвта
защо пъплят във прах
разчитайки
друг да кове
с чук от плесен
самата тяхна съдба?

Гласът ми е кух
на мен
и моите братя
и скъпи сестри.
Щом от свои
предадени сме сами.
Ала и без
човешка стена
гняв свещен
пак ще ни държи.

И докато песента
в съзнание
на замръкнал
странник кънти
ще плачат от ярост
живи!
нашите
гневни души.