Мъж съм. На 20 години. Намирам се за проницателен човек, човек способен да даде добър съвет, но това за което ще ви разкажа далеч не би могло да бъде лесно разбрано от хора, които не са го преживяли..лично.
Приятелката ми е на 26. Живеем заедно, имаме един наистина щастлив живот. Любовта е така жива както и в първия ден , в който се видяхме.
Проблемите ни, ако могат да се нарекат такива са абсолютно нищожни, плодове на общото съжителство и са по скоро сладки, отколкото тревожни. Картинката ви стана ясна..розова и сладка до диабет..няма нужда от повече подробности.
Тук идва онази огромна..ужасна , катранено гъста тежест която ме облива поне веднъж на няколко дни, всеки път щом се сетя или нещо ме подсети...
Приятелката ми е била изнасилена при ужасни обстоятелства. Била е малка.Било е първия и път. Това вярвам е повлияло много на живота и. Прекрасен човек е, изключително красив, спокоен, амбициозен, мил...
Говорили сме за това само веднъж..и повече никога не е споменавано. Няма да забравя никога истерията...мъката на лицето и..

Всеки път когато гледаме телевизия..някой някъде спомене изнасилване..Виждам как лицето и потъмнява..Вярвам че я правя много щастлива..Правя много повече за нея от колкото който и да било в живота и..Справям се със всичко и все пак..Не мога да направя нищо за нея в това отношение.
Страх ме е да я заговоря отново за това с нея...
Спирам до тук..Пиша тук защото се надявам някой който го е преживял ..някой който може да ми даде съвет.....Да го направи!