Как да убия болката и

[justkoks]

Мъж съм. На 20 години. Намирам се за проницателен човек, човек способен да даде добър съвет, но това за което ще ви разкажа далеч не би могло да бъде лесно разбрано от хора, които не са го преживяли..лично.
Приятелката ми е на 26. Живеем заедно, имаме един наистина щастлив живот. Любовта е така жива както и в първия ден , в който се видяхме.
Проблемите ни, ако могат да се нарекат такива са абсолютно нищожни, плодове на общото съжителство и са по скоро сладки, отколкото тревожни. Картинката ви стана ясна..розова и сладка до диабет..няма нужда от повече подробности.
Тук идва онази огромна..ужасна , катранено гъста тежест която ме облива поне веднъж на няколко дни, всеки път щом се сетя или нещо ме подсети...
Приятелката ми е била изнасилена при ужасни обстоятелства. Била е малка.Било е първия и път. Това вярвам е повлияло много на живота и. Прекрасен човек е, изключително красив, спокоен, амбициозен, мил...
Говорили сме за това само веднъж..и повече никога не е споменавано. Няма да забравя никога истерията...мъката на лицето и..

Всеки път когато гледаме телевизия..някой някъде спомене изнасилване..Виждам как лицето и потъмнява..Вярвам че я правя много щастлива..Правя много повече за нея от колкото който и да било в живота и..Справям се със всичко и все пак..Не мога да направя нищо за нея в това отношение.
Страх ме е да я заговоря отново за това с нея...
Спирам до тук..Пиша тук защото се надявам някой който го е преживял ..някой който може да ми даде съвет.....Да го направи!

[GregoryHouse]

Да насилваш темата не е добра идея. Ако иска да говори за това, тя ще я повдигне.
А какво може да направиш...ами не особено много. Просто избягвай по-възможност тази тема. Това както го наричаш "потъмняване на лицето" при мисълта е нормално. Просто се връща към спомена, а такива неща не се забравят. Това едва ли ще се промени или поне няма да в близките години, ако се случи.

Явно ще трябва да си доста нежен и ...традиционен в секса. Едва ли ще и се понрави нещо по...kinky...

Сори, но едва ли има как да ти помогнем, или пък как ти да промениш това. Learn to live with that...

[DirtyIce]

Ами не засягай темата.Смятам,че тя сама ще реши да ти сподели повече подробности.Но ако не го направи може да е за добро.Ако ти забравиш,може да накараш и нея да забрави.

[ForzaFelipe]

Явно не го е преодоляла напълно и как да стане като сигурно е било ужасно,да не говорим че й е било и първия път...Наистина не знам как може да я накараш да го преодолее...бих ти казал да не засягаш много темата защото явно я боли много...надявам се някой тук да ти каже с какво може да я накараш да го преодолее,за сега може само с любов,покажи й че я обичаш и може да е сигурна с теб,но като гледам явно го правиш

[JustUnforgivable]

Хрумна ми идеята за психолог - може да се консултираш с такъв, за да ти обясни как да помогнеш на приятелката си да се откъсне възможно най-много от този ужасен спомен (въпреки, че е много трудно, даже почти невъзможно ) Иначе както казаха и другите не насилвай нещата, когато тя е готова, тогава може би ще сподели мъката си, все пак това е ужасно преживяване за 1 момиче, доста е трудно да споделиш какво чувстваш дори пред близките ти - разбери я.. и за теб ще е трудно, но ако прекалено много натякваш тази тема, може да я отблъснеш.. несъзнателно.. Та така, късмет

[NeZaPoznat]

асмо времето лекува подобни неща - нищо друго !

[xinfamous]

Купи й лак за коса.


Незнам какво да те посъветвам брато..вероятно мисълта че ти си до нея винаги и както сам казваш правиш всичко за нея,и че тя винаги е защитена от всичко когато е около теб трябва достатъчно да я успокоява.

[PullMeCloser]

Точно изнасилване не съм преживявала,но е имало опити,в които едвам съм се измъквала.Не ми се говори,но ще кажа,че първия беше преди година и ми трябваше време да се оправя.Тъкмо ми мина и пак същото.Сега съм по-добре,но пак не съм перфектно чак.
Много е хубаво това,което правиш за приятелката си.Ти няма какво да направиш повече,но това,че си до нея,че винаги би и помогнал,съм сигурна,че и помага много.
Много ти е мил поста,личи си,че ти пука.

[Paramour]

Хрумна ми идеята за психолог - може да се консултираш с такъв, за да ти обясни как да помогнеш на приятелката си да се откъсне възможно най-много от този ужасен спомен (въпреки, че е много трудно, даже почти невъзможно ) Иначе както казаха и другите не насилвай нещата, когато тя е готова, тогава може би ще сподели мъката си, все пак това е ужасно преживяване за 1 момиче, доста е трудно да споделиш какво чувстваш дори пред близките ти - разбери я.. и за теб ще е трудно, но ако прекалено много натякваш тази тема, може да я отблъснеш.. несъзнателно.. Та така, късмет

Точно това щях да пиша.
А и може и тя да отиде на психолог... той ще й помогне не толкова да забрави случката /невъзможно е/, а да го приеме по някакъв начин и да не е толкова голяма болката, която изпитва, когато по някакъв начин й бъде припомнено за него.

[MilanowPz]

Да насилваш темата не е добра идея. Ако иска да говори за това, тя ще я повдигне.

[pinkyy]

Не съм сигурна дали моят отговор ще ти е от полза, но реших да пиша, защото историята ти и начина, по който си я представил наистина ме трогна. Преживяване като това на твоята приятелка остава травма за цял живот. Нито психолог, нито приятел или родител е способен да заличи този спомен. Той си е там и винаги ще бъде. Но все пак, с времето, и с помощта на близък човек ( като теб ), малко или много ще избледнее. Затова трябва да я подкрепяш във всяко едно отношение, да бъдеш винаги до нея и да й дадеш спокойствието и закрилата, от които се нуждае. Така поне от части ще й помогнеш да се справи с болката от преживяния ужас. Най-важното е да имаш търпение, защото на нея изобщо не й е лесно да носи това бреме..

[PoRcHeTaTa1]

Това и е белег за цял живот.... едиственото което може да направиш....бъди до нея и я подкрепяй определено има нужда от това !

[euphorie]

Това и е белег за цял живот.... едиственото което може да направиш....бъди до нея и я подкрепяй определено има нужда от това !

[sasha_90]

Не е нужно да й припомняш за случката.Вероятно иска да забрави.В случай,че й се говори за това,тя ще ти каже.

[pavelvasilev]

Имал съм бивша приятелка с точно същия проблем, мога да ти кажа че колкото пъти е ставало дума за травмата и сме говорили за това, после поне няколко дни след тази тема не беше адекватна, просто престанах да повдигам въпроса по какъвто и да е начин и с времето отношенията ни бяха абсолютно нормални, впоследствие се разделихме но по-съвсем други причини!