Не съм сигурна дали моят отговор ще ти е от полза, но реших да пиша, защото историята ти и начина, по който си я представил наистина ме трогна. Преживяване като това на твоята приятелка остава травма за цял живот. Нито психолог, нито приятел или родител е способен да заличи този спомен. Той си е там и винаги ще бъде. Но все пак, с времето, и с помощта на близък човек ( като теб ), малко или много ще избледнее. Затова трябва да я подкрепяш във всяко едно отношение, да бъдеш винаги до нея и да й дадеш спокойствието и закрилата, от които се нуждае. Така поне от части ще й помогнеш да се справи с болката от преживяния ужас. Най-важното е да имаш търпение, защото на нея изобщо не й е лесно да носи това бреме..