Всички знаете какво е изповед. Кажете всичко, което искате или сте искали, но не сте успяли на близките си(гадже, бивше гадже, приятел/ка, семейство).

Първа съм аз.
На родителите ми бих искала да кажа, че ми липсва семейния уют и те са виновни за това, че така и не усетих какво е да имаш истинско семейство.
На приятеля ми бих искала да кажа, че той е всичко, което имам. Той е моето семейство, приятел, приятелка и всичко останало, от което се нуждая. Няма връзки без проблеми, без спорове и дразги, но щом се обичаме и сме заедно, значи ще ги има и тези неща. Неизбежно е.
Въпреки всичко аз те обичам и няма да спра да те обичам, каквото и да се случи.Знай, че ще съм до теб във всичко, но искам и ти да бъдеш до мен, защото имам нужда от теб. Мразя всеки момент, в който не се разбираме и тогава винаги се колебая обичаш ли ме или не, но дори в такива моменти знам, че всичките ми колебания са породени само от вътрешните ми страхове. Страх ме е да не те изгубя и не искам да спирам да се страхувам, защото това малко или много поддържа огъня жив. Искам с теб да изживея живота си и да бъдем заедно във всеки хубав или лош момент.


Иска ми се да можех да напиша още, но се разстроих.Дано не го прочете. Вие сте.