Не бих я нарекла страхотна, обаче ми допада тази част: "Мотивацията (особено на младите хора) в днешно време е по-положителна и мислена по-скоро в контекста на глобалната мобилност, която съвременното поколение приема все повече като даденост. Ти заминаваш да учиш в чужбина не толкова защото си убеден от собствен опит, че в България всичко е прогнило и гадно, колкото за да станеш самостоятелен, да се запознаеш с друга култура, да усвоиш до съвършенство чужд език, да свикнеш да се справяш сам с ежедневни и бюрократични трудности, да получиш адекватно образование.
Ти не отиваш в Берлин, за да се бетонираш во веки веков – бакалавъра си ще го изкараш там, ще направиш магистратура в Холандия, първата си работа пък ще започнеш в Египет. И защо не? Преведено на прост език, това означава, че все по-рядко се срещам и говоря с млади хора, които тотално изключват възможността да се върнат в България на някакъв етап от живота си – те не са заминали с нагласата да избягат и никога повече нищо да не чуят за страната си. Няма го това жалеене а ла „Облаче ле бяло“ и виждането на България като на недостижима и химерна величина – напротив, тя е там и е опция наред с останалите интересни места по света. Ще отида и една стъпка по-далеч – наблюдавам все по-активно обединяване в общности, изострящ се интерес към случващото се в България, търсене на възможности за включване в обществените процеси у нас от страна на (млади) българи тук.
Веднъж слушах реч на българския посланик в Германия към нас, студентите в града, в която той каза следното: „Не превръщайте връщането си в България във фиксидея. По-добре се установете и живейте там, където се чувствате щастливи и доволни – един щастлив и реализирал се човек е в пъти по-полезен за обществото и страната си от недоволен и мрънкащ такъв“. По тоя повод – били ли сте във връзка от разстояние? Уморително е, даже много, но ако се обичате и полагате истински усилия, може да изградите нещо много красиво и трайно заедно"