В коя държава сте ?

[anonymous708973]

Хареса ми и на мен, особено тази част:

"Получава се следният парадокс, при който докато живееш в България, всички се опитват да те убедят да се махнеш, но заминеш ли, мненията се изменят в „Ааа, добре ти е на теб там на лесничкото. Измъкна се ти, спаси се!“. Това спомага за изграждането на мисловна бариера между „нас“, страдалците в България, и „тях“, заминалите в чужбина, което води до допълнително отчуждаване."

Смятам, обаче, че е описана само едната страна на медала. Аз многократно съм била свидетел на поведение, което бих характеризирала точно като родоотстъпничество и изключително ме вбесява, а после и онатъжава.
Освен това, не бих казала, че някъде е лесно, а другаде трудно. Колкото и да умееш да се интегрираш и да си отворен към света, според мен манталитетът трудно се пречупва, да не кажа, че не се, и някъде дълбоко го има противоречието м/у заобикалящата те среда и това, което си. Разбира се, този дисонанс при някои е по- силно изразен, а при други- по-слабо, респективно успяват да го притъпят до някаква степен.

*ръкопляска за поста*
Има го и това, да, тя Калина е написала, че все по-рядко го забелязва обаче. Опира си го обкръжение.
Около мен пък е обратното - изключително силна българска общност, която (с изключение на около четирима човека) не се опитва да се интегрира и почти не разговаря с чужденци. Яде заедно, прави партита заедно, сяда на лекции заедно, носи си луканките и лютениците от България (лелееей, как ми се дояде лютеница, не е истина), абе, като дупе и гащи. Още от първите няколко дни стана ясно.

Афродита, не си пропилявай възможността - повярвай ми, само от това, че не си родена и отраснала в Германия и не си възпитана в техните ценности, вече си назад, що се отнася до кариерно развитие. Просто... не ми се спори с останалите в момента, да кажем, че знам за какво говоря. Възползвай се от обучението - особено ако не е обвързано с работата. Нищо не пречи да си учиш езика междувременно