Смолата на сърцето

[SolemnityOfDeath]

Смолата на сърцето

Ако с ръцете си голи
изтръгна сърцето
и го погреба
там, в градината
където кости белеят
и светец се моли
то от човека
звяр ще направя.

То не е нужно
сляпо замръкна
докато се бори
да откъсне нежен цвят.
Идеята е чужда
далечно е то
ненужно
ненужно
в правила на този свят.

На звяра, виж
не паметник
а пантеон велик
с безръки ръце
ще ошлайфам.
И очи ще вклиня
и самия си лик
в безчувствен
лишен от топлина
най-велик храм.

А после демонът
на воля ще пусна
да сее огън
и сладка омраза.
Фанатичен
озверял
пламенна
най-страховита зараза.

Но не мога.
И докато лицето
на тази, която
никога нямах
грее пред пламнали очи
звярът стихнал ще стои
а човешкото в мен
със смолата на сърцето
никога
никога
няма да спре да сълзи.

[jghgh]

Това е страхотно, Саш! Нечовешко! Много е хубаво и ти знаеш мнението ми <3