Здрасти с момчето с което съм сега сме ходихме лятото, после почна да се държи тъпо и аз скъсах с него. Все още го харесвах, но щях да го преодолея, ако той не ме беше помолил за втори шанс. Реших да му го дам, в началото всичко беше идеално, държеше се супер. Всъщност снощи беше първото нещо, което разклати силно сигурноста ми. Както си пишехме той ми напомни за лятото (помислих че иска да се усмихна, защото бях ядосана и тъжна, той това много добре го знаеше) след това почна как било жалко, че съм щяла да бъда цяло лято извън България, но все пак му се искало и това което идва да е същото. Казах му значи няма да е с мен, а той " К'во да направя да легна да рева, че те няма ли?". В този момент както ми бешпе гадно се разплаках, но нищо но му казах. Казах ок така е, казах че си лягам. Казвам си ок той не иска да чака, но до лятото има страшно много време, защо го каза точно когато ми идеше да ревна и без неговите изповеди. Пък и ако държи на мен колкото твърди, два месеца не би трябвало да са му проблем нали? Чудя се дали да продължа все едно не го е казал и ако пак ме нарани по подобен начин да го оставя да си търси другата или да го направя още сега?
Благодаря на всички, които си направиха труда да прочетат