А някой, дали ще ме попита имам ли тази смелост... след всичко случило се да отида и си кажа к'вото ми е на ума. Може би, ти си имал смелоста, но аз я нямам... А и имам малко срам, което не мога да го преодолея

Някъква мисъл винаги ме води към първото... Да не й казвам нищо и да си продалжа така както до сега съм продължил, скучно време винаги, самотен и така

Някой други мисли ме карат да се откажа, не съм ги написал, но да си кажа - тя ми нямаше никакво доверие.

Явно няма да я забравя никога, щом всеки казва, че първа не се забравя, дано поне малко ми олекне...

Има и друг проблем, аз друго момиче не мога да си харесам, представяте ли си...? Закво ли е така, дано всичко се оправи, защото ако продалжава така ще си остана самотен