имам нужда от помощ

[waller12345]

Имам толкова голям проблем, че не зная как да се справя с него...

Бях заедно с едно момиче 6 месеца, поради мои грешки се разделихме и не сме заедно от 5 месеца... Както казах мои грешки - един ден излезнахме, но изобщо не си казахме дума, освен как си и т.н. и тя си мълчеше, може би нарочно, защото аз не й казах дори и дума. По-късно като се прибрах се почуствах много гадно и реших, че има нещо странно и й написах, че искам да прекратим връзката си със смс. Тя ми отговори след около 1-2 часа също със смс, на него пишише "добре, щом така си решил ще си останем просто приятели..." Тогава се почуствах още по-гадно, защото дори не ме попита "защо?", но след около 2-3 дена почна да ми става много трудно(КАКТО МИ Е В МОМЕНТА), намерих я и й се извиних, но тя ми каза "защо трябваше да решиш да се разделим?", после просто не можах да обеля дума, постояхме малко заедно и просто си мълчахме, звънеца би и тя ми каза просто "чао"(бяхме от едно училище) и си отиде. Една вечер излезнах с приятели пихме(не пих много) и ми дойде тази проклета "смелост" да я обидя с жестоки думи(със смс) и тя ме обиди, но обидите бяха "по-леки" от моите. На сутринта толкова съжелявах, но вече нямах никакъв избор, нито и писах нещо, нито като я видя й казвах нещо, тя дори не ме поглеждаше и аз се правих, че не ми пука за нея и се правих, че не я виждам... Това продължи до края на училище(Май месец бяхме се разделили), казвах си да потърпя още 1 месец и нали ще излезнем на лятна ваканция, ще я забравя. Но не е било така и да не я виждам пак ми беше същото... Когато започна училището отново, започнах отново да я виждам и от тогава нататък започна да ми става още по-тежко. От когато я видях, започнах да се чувствам, както тогава, когато бяхме се разделили - чувствах се много лошо, беше ми толкова скучно, каквото и да правя ми беше безразлично, чувствах се самотен и това продалжава всеки ден, дори и в момента ми е същото.

Бях на 15години когато се запознах с нея, тя беше на 17(тогава бях зайче в гимназията). ЗНАМ СЕГА ЩЕ МИ КАЖЕТЕ, КАКВО ЛИ РАЗБИРА ТОВА ЛАПЕ ОТ ЛЮБОВ, НО СПОДЕЛИХ ВСИЧКО, КОЕТО ЧУВСТВАМ В МОМЕНТА... Сега аз съм на 16, тя е на 18. Последна година за нея в това учлище. Нейна приятелка ми казваше, че отново иска да е с мен и просто чака да й се извиня, но когато си помислях, че това е последната й година в това училище и няма да мога да я виждам, защото тя щеше да кандидатства... се отказвах винаги, да й се извиня (или просто чаках тя да дойде да ми каже каквото трябва...), но й тази мисъл вече не ме интерисува, кадето и ще да ходи, просто искам да знам, че съм с нея. Друго нещо също ме караше да я мразя(не, че успявах да я намразя...). Лятната ваканция я видях поне 3 пъти(не знам дали тя ме видя), но беше поне с трима различни момчета в този период. Дори и това не ме интерисува...

Просто искам да ми помогнете да ми кажите какво да правя...
Да продалжавам да си мълча и тя да си тръгне тази година, без да знае, че все още много я обичам? или
Да й кажа, това което чувствам(мисля, че все още имам шанс, но не знам...), пак да си тръгне, но да знае, че я обичам..

Не мога да го реша, защото знам, че пак ще се чувствам както сега когато съм с нея, но тя ще е далече и ще ми липсва ужасно много. А И ЗАБРАВИХ ДА КАЖА, ТЯ Е ПЪРВОТО МОМИЧЕ, С КОЕТО СЪМ.

НЕ ИСКАМ В ТЕМАТА КОМЕНТАРИ ОТ ТИПА - НЕ СЕ ФИЛМИРАЙ, МОМЧЕ ИЛИ НЕЩО ДРУГО... Това е, което чуствам.

НЕ ИСКАМ КОМЕНТАРИ И ОТ ТИПА - ЗАНИМАВАЙ СЕ С НЕЩО - ТОВА НЕ ВЪРШИ РАБОТА

Дали това е любовта или просто, защото ми е първата се чувствам така, НО по дяволите не мога да я забравя

Ще успея ли изцяло да я забравя, когато не я виждам?

Извинявам се за дългата писаница, но успях само толкова да го съкратя, за да е ясно всичко...

[spopi]

Ако не друго поне е се извини.И тя може да има още чувства към теб.И пак да се получи. Щом е първата няма да е забравиш и аз сега съм в такъв период на забравяне. (моето е 6 месеца вече)

[StolenBliss]

Ох стана ми интересно и го прочетох цялото. Според мен трябва да и кажеш какво чувстваш и ако се съберете пак, се радвай на всеки момент. Не мисли че ще дойде времето когато тя ще замине нанякъде. Така или иначе не знаеш какво ще стане утре и в последствие може да съжаляваш много повече отколкото сега, ако продължаваш да си мълчиш. После ще си кажеш 'защо не използвах времето, което имах да съм с нея, а пропилях толкова много дни' . Събери смелост и без да си правиш план, просто иди при нея и и кажи всичко което чувстваш на момента. Успех и после кажи какво е станало !

[BlindedAngel]

Нещо по различно от лигавите истории в този раздел.Приеми съвет от някой, който е имал история горе - доло сходна с твоята.Изчакваш удобен момент, задължително да е сама и й казваш всичко което имаш да й казваш.За по - голям ефект може да вземеш и една роза Ако не друго поне ще знаеш че си постъпил като мъж и дето се вика си направил всичко по силите си.Ако след това не се съберете поне ще можеш да почнеш "начисто".Рискувай - аз спечелих

[waller12345]

А някой, дали ще ме попита имам ли тази смелост... след всичко случило се да отида и си кажа к'вото ми е на ума. Може би, ти си имал смелоста, но аз я нямам... А и имам малко срам, което не мога да го преодолея

Някъква мисъл винаги ме води към първото... Да не й казвам нищо и да си продалжа така както до сега съм продължил, скучно време винаги, самотен и така

Някой други мисли ме карат да се откажа, не съм ги написал, но да си кажа - тя ми нямаше никакво доверие.

Явно няма да я забравя никога, щом всеки казва, че първа не се забравя, дано поне малко ми олекне...

Има и друг проблем, аз друго момиче не мога да си харесам, представяте ли си...? Закво ли е така, дано всичко се оправи, защото ако продалжава така ще си остана самотен

[BladeDancer]

Ако бях на твое място щях да и се извиня и да пробвам да прекарам всяка възможна секунда с нея като знам че тя ще си тръгне след 1 година. Няма спасение от чувствата. Просто извиняваш се и си прекарваш щасливо с нея още 1 година или се мъчиш докато намериш друга която да ти заварти главата, което според мен няма да е лесно щом все още обичаш нея и ти е тъпо и единственото време когато ти е интересно е да си мислиш за нея.

[BlindedAngel]

А някой, дали ще ме попита имам ли тази смелост... след всичко случило се да отида и си кажа к'вото ми е на ума. Може би, ти си имал смелоста, но аз я нямам... А и имам малко срам, което не мога да го преодолея

Някъква мисъл винаги ме води към първото... Да не й казвам нищо и да си продалжа така както до сега съм продължил, скучно време винаги, самотен и така

Някой други мисли ме карат да се откажа, не съм ги написал, но да си кажа - тя ми нямаше никакво доверие.

Явно няма да я забравя никога, щом всеки казва, че първа не се забравя, дано поне малко ми олекне...

Има и друг проблем, аз друго момиче не мога да си харесам, представяте ли си...? Закво ли е така, дано всичко се оправи, защото ако продалжава така ще си остана самотен

За много неща грешиш.На 21 съм и мога да ти кажа няколко неща със сигурност.Първата любов СЕ ЗАБРАВЯ.Това че ти е нямала доверие нз може би не си й показъл че може да ти има, но може и просто да я е било страх да не я нараниш ( както при мене ).Да продължаваш по този начин няма смисъл - накрая сигурно ще си теглиш куршума щото си отчаяно саднат А за смелостта няма такива неща като "нямам смелост", "срамежлив съм" и т.н...Все пак сме силния пол.Бъди мъж и толкова.Като и признаеш ко ще стане ? Или ще се съберете или ще те отреже.Ако се съберете - евала, но ако те отреже поне ще знаеш че няма какво повече да направиш и няма да се тормозиш.Да гадно ще ти е но с времето ще свикнеш и ще го приемеш.Няма какво друго да стане просто

[justonegirlwithonehope]

Най-малкото извини и се, от там нататък сам реши какво да правиш.

[BladeDancer]

Най-малкото извини и се, от там нататък сам реши какво да правиш.

Наистина извини и се. Ако ще най-гадния човек на света да е пак трябва да се извиниш а камоли на човек с който си споделил и преживял толкова неща!

[waller12345]

Като си помисля, как мога да й кажа ми се струва невъзможно... Няма ли друг начин, например да й пиша смс, да й се обадя ддз...

Аз не очаквам нищо. Просто искам да знае, че все още я обичам и й се извинявам за всичко...

[waller12345]

Започннах да се съмнявам дали е от това момиче всичко това, което става или просто сега съм в такъв период(да се чувствам самотен и да ми е скучно, каквото и да правя) ммм?! Не мога да разбера какъв зор имам

[PoRcHeTaTa1]

Ох стана ми интересно и го прочетох цялото. Според мен трябва да и кажеш какво чувстваш и ако се съберете пак, се радвай на всеки момент. Не мисли че ще дойде времето когато тя ще замине нанякъде. Така или иначе не знаеш какво ще стане утре и в последствие може да съжаляваш много повече отколкото сега, ако продължаваш да си мълчиш. После ще си кажеш 'защо не използвах времето, което имах да съм с нея, а пропилях толкова много дни' . Събери смелост и без да си правиш план, просто иди при нея и и кажи всичко което чувстваш на момента. Успех и после кажи какво е станало !

+1

[waller12345]

Накрая реших просто да й пиша смс, на който да пише, че й се извинявам за всичко и не очаквам нищо от нея...

Може просто да се посмее и да не й пука, но ще рискувам, нямам избор.


Или ако това не е добре, дайте друга идея, какво мога да й пиша. Само да не бъде нещо от некви книги и т.н. Искам нещо по-просто и кратко, просто да разбере, че все още има нещо в мен...

[BlindedAngel]

Абе никви смс-и...Отиваш и й говориш.Напишеш ли смс излизаш страхливец, а жените не си падат мн мн по страхливци

[waller12345]

Е пич, каде да я намеря, като тя е първа смяна аз съм втора, сама никога не сам я виждал, винаги има някаква приятелка при нея, дори и да я видя сама като ида до нея, какво да й кажа, още виждам, че ми се сърди и дори не ме поглежда... Ще треперя направо, като ида до нея... Като си го помисля направо... явно съм голям страхливец

Аз да няма да й пиша със смс-и, че я обичам и такива глупости... просто ще кажа да ме извини за глупостите, които съм направил и така...

После, ако някой ден я видя, ще я погледна и ще разбера, дали имам изобщо шансове...

[BlindedAngel]

Е ти си знаеш Щом чак толкова няма шанс да я видиш насаме - ок.Пиши й но недей писа такива неща че да изглеждаш отчаян.Ти си го измисли вече

[waller12345]

Еми, както казах по горе сигурно така ще пиша, че и се извинявам за тия глупости и че нищо не очаквам от нея...

Това как е ? (извинение след 5 месеца)

От една страна пак се чудя дали изобщо заслужава това извинение, при положение, че когато я виждах винаги беше с различен... Какво ли значи това...

БАХТИ ЧОВЕКА СЪМ НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ КАКВО ДА ПРАВЯ
ОТ ДРУГА СТРАНА ТОВА ИЗВИНЕНИЕ МИ ВЛЕЗЕ В ГЛАВАТА И ДОРИ ВЕЧЕРТА НЕ МОГА ДА ЗАСПА ОТ МИСЛЕНЕ...

[BlindedAngel]

Пиши й че просто и се извиняваш и там го украси малко, но недей писа че не очакваш нищо от нея...

[waller12345]

Пиши й че просто и се извиняваш и там го украси малко, но недей писа че не очакваш нищо от нея...

Точно когато го украся няма ли да изглеждам отчаян? Аз мисля, че веднага ще й се вдигне самочувствието, за това не искам да го украсявам и т.н. Какво мислиш?

[BlindedAngel]

Не мога да ти кажа вече как ще изглежда.Зависи от това какви думи ще използваш,тя какъв човек е и историята като цяло.

[waller12345]

Ще почакам 1-2 дена, ако винаги тази мисъл да й се извиня ми е в главата, ще го направя...

Вярваш ли, тази мисъл ми е в главата от 2 дена и от тогава не мога да заспа нито да ям както трябва...

[BlindedAngel]

Бях в същата ситуация само че повече време.В един период от 2 седмици бях някакъв винаги сдухан,саднат общо взето и аз не знаех за какво, някак си не се чувствах "аз",а по принцип съм забавен човек, душата на компанията дето може да разсмее цяла зала с хора независимо от настроението им.После почнах да сънувам бившата си приятелка, да си лягам и да ставам с мисълта за нея и как ми липсва в леглото.Извиних й се, излях си душата и сега пак сме заедно и сме много щастливи

[nuks]

Неее- оставяй ги тия смс-и, няма нищо по- истинско от реалния контакт, щом толкова искаш да й се извиниш, значи ще бъдеш достатъчно искрен и тя ще го прочете в очите ти. Ако някой на мен ми прати смс с извинение след половин година, ще си кажа какво го прихваща пък този А щом я виждаш винаги с приятелки, отиди при нея и я помоли да си поговорите малко насаме и тогава си излей душата. И другото, което е, това, че си я виждал с различни момчета, не значи нищо- може да са й просто приятели. Опитай, НО очи в очи. Успех!

[waller12345]

И другото, което е, това, че си я виждал с различни момчета, не значи нищо- може да са й просто приятели. Опитай, НО очи в очи. Успех!

С единия бяха прегърнати, с другия бяха много близки, чак с третия може да се каже, че са били просто приятели... ДАЛИ АЗ НЕ СЪМ БИЛ ПОРЕДНАТА БРОЙКА ЗА НЕЯ, ЩОМ ЗА НЯКОЛКО МЕСЕЦА Я ВИЖДАМ С ПОНЕ 3МА РАЗЛИЧНИ..???

Сега е време да дам и подробностите, за които се сетих сега - Аз съм такъв човек, че мисля за бъдещето - тя пушише(мразя пушенето, както и моите родители го мразят), много обичаше да се мотай по кафетата всеки ден, беше много сдържана(не знам дали това е правилната дума, но просто очакваше да я молиш и тогава да го направи, разбираше че искам нещо, но не го изпълняваше[не е секс ])Както и аз имах малко срам и не можех да си казвам всичко просто е така... Просто искам да ми кажите, какво да правя, как да я забравя... Как ще стане това, като до сега(5 месеца) не съм успял. Всеки казва, че една се забравя с друга(влюбваш се още повече), но как да се влюбя в друга, като все едно друга жена за мен няма(не мога да си харесам нищо). Тя(любовта) идва в най-неочаквания момент, но как да продалжа с тази горчивост в сърцето, скучност, самотност...

КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ВИНАГИ СИ КАЗВАМ, ЧЕ ТЯ Е НЕПРАВИЛНОТО МОМИЧЕ ЗА МЕН, ДО НЯКАДЕ ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО СМЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ... ДА ТАКА Е, НО ВСЕ ПАК Я ОБИЧАМ, НО КОЛКОТО И ДА Я ОБИЧАМ НЯМА ДА СТАНЕ С НЕЯ...

ЧЕСТНО ЩЕ СИ ГО ПРИЗНАЯ, АЗ ПРЕДИ ДА ТРЪГНА С НЕЯ, ТЯ ДОЙДЕ И СЕ ЗАПОЗНА С МЕН, АЗ ДОРИ НЯМАХ ИНТЕРЕС КЪМ НЕЯ(МОЖЕ БИ НЕ САМ Я ЗАБЕЛЯЗАЛ), НО СЛЕД НЯКОЛКО ИЗЛИЗАНИЯ НЕЩО В МЕН ПЛАМНА И СЕГА МИ Е УЖАСНО... В НАЧАЛОТО СИ КАЗВАХ, ПРОСТО ДА УБИЯ ВРЕМЕ С НЕЯ, НО НЕ СТАНА ТАКА, СЛУЧИ МИ СЕ ТОВА, ОТ КОЕТО МЕ БЕШЕ СТРАХ И СЕГА МЕ БОЛИ УЖАСНО МНОГО

Тя е такъв човек, че не става за сериозна връзка, това го усетих... Никога не е мислила за бъдеще и такива неща. Както казах аз съм такъв човек, винаги мисля за бъдещето си, а в това бъдеще тя беше единствената, но.......

След първото ми излизане с нея на дискотека, аз трябваше да се прибера, тя беше с нейни приятелки и след дискотеката беше ми казала, да отидем на кафе, но както казах трябваше да си вървя(ТОВА БЕШЕ УЧИЛИЩНА ДИСКОТЕКА), след това разбрах, че е била на кафе с приятелките си и други момчета... Но това не ме интерисуваше и дори не я попитах за това, все едно не знам нищо... Просто защото ме беше страх да я загубя

Не ми даваше да я прегърна, целуна и т.н. в центъра и на такива места, защо ли ?!?! ОПРЕДЕЛЕНО НЕ БЕШЕ ОТ СРАМ

Като ви разказах и другата подробност, сега ми кажете не ви ли се струва това момиче, като .... Не мога да го кажа просто ме боли.

Ще ми мине ли по дяволите някой ден това? Какво трябва да направя, за да не се чувствам така, както се чувствам всеки ден и дори сега да ми гори сърцето и да ми е скучно...???

[waller12345]

Колко добре си живях, като бях сам и нямах понятие от любов... Рискувах и си пропилях част от живота... Горчи ми сърцето - НЕ МИ МИНАВА, КАКВО ДА НАПРАВЯ...