*Ела,седни...*

[Darjavnata]

Ела,ще седнеш ли да ти разкажа?
Ела,едвам-едвам те разпознах!
Години питах се,какво ли правиш...
Къде си,как ли си сега...

Ела,ела!Ще има място!
Ела,вземи си само стол!
Животите си да разкажем на по части.
...Ако моето,речем,че е живот...

Не се срамувай!Барманът ще ни остави.
И часовникът си остави,веднъж поне!
Дай си чашата!Защо е празна?!
И защо по Дяволите ти е този лед?!

Аз научих се да пия чисто.
Преди години тъй ми сипа ти!
Аз помня старото и тежко вино,
дето гърлото раздра и изгори...

Но дай сега да си говорим
не за миналото,а за днес...
От познати подочух на скоро,
че вече си щастлив!...Сгоден.

И как е тя?Като преди ли е красива?
Като преди ли светят нейните очи?...
Ох..Извинявах, май ще си досипя...
Нещо взе да ме боли...

Очите ли ми щипят или може
лицето ми да пари от тъга...
Или барманът е сигурно виновен,
че ми даде пак бутилка самота.

А ти,какви ги вършиш тази вечер?!
Излязъл си да пиеш късно.Сам!
Човек,като е тъжен бяга надалече.
От старите кръчмари туй го знам!

Но спирам да те питам и тормозя,
за туй което ти тежи.
То виното ти е от твое грозде,
за туй на тебе само ти горчи!

За мене кръчмата не е далече,
ето виж-дома ми е отпред!
Но след десетата ми чаша вече...
Забравям,че те има теб...






Какво мислите?

[xoxi]

Страхотно! Едно от най-добрите неща, които съм чела!
Ако ти си го писала, то тогава - БРАВО!! Имаш талант

[Darjavnata]

Да,аз съм го писала.Благодаря ти!Радвам се,че ти харесва.

[Millen4ety]

супер много ми харесва!
и идеята, и изказът...
продължавай да пишеш!!!