Имам толкова голям проблем, че не зная как да се справя с него...

Бях заедно с едно момиче 6 месеца, поради мои грешки се разделихме и не сме заедно от 5 месеца... Както казах мои грешки - един ден излезнахме, но изобщо не си казахме дума, освен как си и т.н. и тя си мълчеше, може би нарочно, защото аз не й казах дори и дума. По-късно като се прибрах се почуствах много гадно и реших, че има нещо странно и й написах, че искам да прекратим връзката си със смс. Тя ми отговори след около 1-2 часа също със смс, на него пишише "добре, щом така си решил ще си останем просто приятели..." Тогава се почуствах още по-гадно, защото дори не ме попита "защо?", но след около 2-3 дена почна да ми става много трудно(КАКТО МИ Е В МОМЕНТА), намерих я и й се извиних, но тя ми каза "защо трябваше да решиш да се разделим?", после просто не можах да обеля дума, постояхме малко заедно и просто си мълчахме, звънеца би и тя ми каза просто "чао"(бяхме от едно училище) и си отиде. Една вечер излезнах с приятели пихме(не пих много) и ми дойде тази проклета "смелост" да я обидя с жестоки думи(със смс) и тя ме обиди, но обидите бяха "по-леки" от моите. На сутринта толкова съжелявах, но вече нямах никакъв избор, нито и писах нещо, нито като я видя й казвах нещо, тя дори не ме поглеждаше и аз се правих, че не ми пука за нея и се правих, че не я виждам... Това продължи до края на училище(Май месец бяхме се разделили), казвах си да потърпя още 1 месец и нали ще излезнем на лятна ваканция, ще я забравя. Но не е било така и да не я виждам пак ми беше същото... Когато започна училището отново, започнах отново да я виждам и от тогава нататък започна да ми става още по-тежко. От когато я видях, започнах да се чувствам, както тогава, когато бяхме се разделили - чувствах се много лошо, беше ми толкова скучно, каквото и да правя ми беше безразлично, чувствах се самотен и това продалжава всеки ден, дори и в момента ми е същото.

Бях на 15години когато се запознах с нея, тя беше на 17(тогава бях зайче в гимназията). ЗНАМ СЕГА ЩЕ МИ КАЖЕТЕ, КАКВО ЛИ РАЗБИРА ТОВА ЛАПЕ ОТ ЛЮБОВ, НО СПОДЕЛИХ ВСИЧКО, КОЕТО ЧУВСТВАМ В МОМЕНТА... Сега аз съм на 16, тя е на 18. Последна година за нея в това учлище. Нейна приятелка ми казваше, че отново иска да е с мен и просто чака да й се извиня, но когато си помислях, че това е последната й година в това училище и няма да мога да я виждам, защото тя щеше да кандидатства... се отказвах винаги, да й се извиня (или просто чаках тя да дойде да ми каже каквото трябва...), но й тази мисъл вече не ме интерисува, кадето и ще да ходи, просто искам да знам, че съм с нея. Друго нещо също ме караше да я мразя(не, че успявах да я намразя...). Лятната ваканция я видях поне 3 пъти(не знам дали тя ме видя), но беше поне с трима различни момчета в този период. Дори и това не ме интерисува...

Просто искам да ми помогнете да ми кажите какво да правя...
Да продалжавам да си мълча и тя да си тръгне тази година, без да знае, че все още много я обичам? или
Да й кажа, това което чувствам(мисля, че все още имам шанс, но не знам...), пак да си тръгне, но да знае, че я обичам..

Не мога да го реша, защото знам, че пак ще се чувствам както сега когато съм с нея, но тя ще е далече и ще ми липсва ужасно много. А И ЗАБРАВИХ ДА КАЖА, ТЯ Е ПЪРВОТО МОМИЧЕ, С КОЕТО СЪМ.

НЕ ИСКАМ В ТЕМАТА КОМЕНТАРИ ОТ ТИПА - НЕ СЕ ФИЛМИРАЙ, МОМЧЕ ИЛИ НЕЩО ДРУГО... Това е, което чуствам.

НЕ ИСКАМ КОМЕНТАРИ И ОТ ТИПА - ЗАНИМАВАЙ СЕ С НЕЩО - ТОВА НЕ ВЪРШИ РАБОТА

Дали това е любовта или просто, защото ми е първата се чувствам така, НО по дяволите не мога да я забравя

Ще успея ли изцяло да я забравя, когато не я виждам?

Извинявам се за дългата писаница, но успях само толкова да го съкратя, за да е ясно всичко...