Малко психология ;D

[bebchoOoOoOo]

Напоследък чета книги свързани с психологията и ми прави впечатление, че в практиката на психоаналитиците е много често срещана "обичта към идеализирания нереален образ проектиран върху партньора, но не и към самия партньор". Цитирам, за да разберете за какво говоря:
"Порастналият индивид приема другостта на другия.Затова твърдим, че всички влюбени се вдетиняват, защото обективното възприятие е помрачено от естествената склонност на влюбения да проектира върху другия собствения си начин на мислене или идеализирания си образ за него.Влюбваме се в човек, който идва да запълни някаква липса.Тогава партньорът изглежда единствен и незаменим, защото е идеализиран."
Наистина ли това е толкова често срещано? Дали е възможно всъщност да не обичаме самия партньор, а това, което сме проектирали върху него
?
P.S. Извинявам се, ако на някой темата му се стори тъпа, просто се замислих за това и реших да споделя, а на който не му харесва - просто да не пише

[fenastz]

Ха, напълно е възможно, особено на нашата възраст, когато се влюбваме преди да опознаем човека...

[Sofff]

Възможно е, повечето хора си изграждаме някаква представа за човека до себе си и си живеем с мисълта, че той е това, което искаме .

[Lyubeto]

Това е така и съм го разбрала много отдавна дори и без да чета подобна литература. В очите ни винаги новия партньор изглежда по - добър от стария във всяко едно отношение, но това е само в началото.Задълбочи ли се връзката , а още повече ако и хората заживеят заедно , всички митове и заблуди падат.Тогава се осъзнава кой какъв е .Какви качества има и какви недостатъци. Повечето хора остават разочаровани , защото изведнъж идеалния принц изчезва и на негово място идва един обикновен човек.От там нататък всичко вече зависи от самите хора.Проличава си дали любовта е истиниска и дали човека е за нас.

[roshkors]

Да, така е дори аз самият мисля, че съм в подобна ситуация

[kristito3]

Ха, напълно е възможно, особено на нашата възраст, когато се влюбваме преди да опознаем човека...

подкрепям \/

[ShtrudeL]

Добро утро. ТО винаги е било и ще бъде така. Влюбваме се в някой,който не познаваме добре... Привлича ни на външен вид особено ако е очарователен и се влюбваме заради външния вид. СЛед което минава известно време и този някой ни показва,че не е образа в главата ни и не сме толкова детски настроени. Най-накрая добра тема. Време е да го разберете.

[Rebirthing]

Когато обичаш някого, той/тя винаги е идеализиран в очите ти, ако го обичаш истински и след време идеалният образ се разпадне или приемаш човека такъв какъвто е или хващаш пътя .

[bebchoOoOoOo]

Възможно е, повечето хора си изграждаме някаква представа за човека до себе си и си живеем с мисълта, че той е това, което искаме .

Съгласна Трудничко е да се отърсим от тази представа, да приемем истината и въпреки това да продължим да обичаме човека .. Но така пък се разбира дали любовта е истинска.

[RoSKo0o0]

...

[Sham]

на мнение съм, че никой не е способен да познава друг в онази идеална форма на разбиране, при преливане на 2 същества в едно. в този ред на мисли, смятам, че цялата ни заобикаляща природа, включая човеците (в това число и собственото ни аз), е проекция на съзнанието ни, съответно - субективна, нереална, неистинна.
в микросвета на един, другите присъстват в съдържания и форми, считани за необходими от създателя им, а общуването е сякаш интергалактическо, изгубени в превода, всеки за себе си вкарва смисъл и значения в една или друга чужда дума, действие, като ги нагажда към разбиране спрямо собствените си речници, познания, език.

[kindergarden]

напълно съм съгласна с цитата

[valdesbg]

Е че то отдавнае доказано че се влюбваме не в човека, а в чувствата и усещанията, които той/тя поражда у нас и следователно ни кара да се чувстваме по някакъв начин.

Съвсем логично и напълно естествено

Всичко друго е вече успокояване на крехки психики че не сме толкова егоцентрично настроени, колкото дефакто излиза че сме. Щото видиш ли морала заклеймява егоцентризма.

[w0sh]

Лаици си играят на професионалисти.

Знаех си, че циркът е наблизо.
Нито ви е ясен терминът Проекция, нито нищо

[ivakavlad]

Напоследък чета книги свързани с психологията и ми прави впечатление, че в практиката на психоаналитиците е много често срещана "обичта към идеализирания нереален образ проектиран върху партньора, но не и към самия партньор". Цитирам, за да разберете за какво говоря:
"Порастналият индивид приема другостта на другия.Затова твърдим, че всички влюбени се вдетиняват, защото обективното възприятие е помрачено от естествената склонност на влюбения да проектира върху другия собствения си начин на мислене или идеализирания си образ за него.Влюбваме се в човек, който идва да запълни някаква липса.Тогава партньорът изглежда единствен и незаменим, защото е идеализиран."
Наистина ли това е толкова често срещано? Дали е възможно всъщност да не обичаме самия партньор, а това, което сме проектирали върху него
?
P.S. Извинявам се, ако на някой темата му се стори тъпа, просто се замислих за това и реших да споделя, а на който не му харесва - просто да не пише

Здравей аз също много се интересувам от психология от личният си опит и от това което съм изчел по въпроса в 90% от случайте се получава така мога да кажа и че на мен ми се е случвало да забележа в себеси същото поведение винаги човек търси по някакъв начин да да запълни някаква празнина и най-често срещаният начин е чрез проектиране на образ върху човек към който изпитваме някакви чувства по същият начин проектираме това което искаме и върху домашните ни любимци, но там вече е по-сложно и дълго за обяснение затова няма да изпадам в обяснения това е от мен надявам се да съм помогнал някак

[SunShinePearl]

Когато обичаш някого, той/тя винаги е идеализиран в очите ти, ако го обичаш истински и след време идеалният образ се разпадне или приемаш човека такъв какъвто е или хващаш пътя .

дам напълно съм съгласна

[oasis]

По скоро не 90% от връзките минават през това а всички от тях. То точно това е влюбването проектирането на идеализирани черти. За това като сме влюбени ни се струва, че човекът до нас е абсолютно перфектен. Но след влюбването идва нещо в пъти по-трудно, но и по хубаво-любота т.е предизвикателството да се освободим от проекциите и да се свържем истински с другия.
Най-голямата грешка за мен е да си търсим партньор, за да разрешим собствените си проблеми или да запълним празнини. Това е пълна глупост и какво става, когато не ни даде това което сме очаквали. Ще търсим нов, така ли? Всъщност връзките служат за едно единствено нещо не зависимо любовни или приятелски разгръщане на Аза или по-друг начин собствено усъваршенстване. Ако дадената връзка не спомага за това тя е безсмислена.
За сега толкова// изчела съм доста по въпроса, ако ви е интересно четете Хорке Букай последната му книга е точно за това. (:

[DYNAMIC]

на мнение съм, че никой не е способен да познава друг в онази идеална форма на разбиране, при преливане на 2 същества в едно..в микросвета на един, другите присъстват в съдържания и форми, считани за необходими от създателя им, а общуването е сякаш интергалактическо, изгубени в превода, всеки за себе си вкарва смисъл и значения в една или друга чужда дума, действие, като ги нагажда към разбиране спрямо собствените си речници, познания, език.

донякъде съм съгласна с теб,но има хора,които са способни да се познават помежду си не в идеална форма,но в много близка до тази.
Винаги когато се влюбиш и сякаш колкото е по бързо и неочаквано толкова повече идеализираш,защото не познаваш човека добре или никак и самият смислен процес започва след това.
Има една истина до,която съм стигнала ( не ангажирам никого с нея)..тя е,че човек дори и да се влюби и да харесва някой много по-полезно ,интересно и вълнуващо е първо да има един етап на опознаване и приятелство и след това да започва връзка.Аз както и много от вас сме започвали връзки,преди да опознаваме хората до на си замислете се,колко рядко те са били успешни и продължителни.Според мен затова в днешно време хората се вл'бват често в своите приятели именно защотото като душевноист са най -близко до тях и ако са атрактивни постваме тема -какво да правя,влюбен/а съм в най-добр ми приятел/ка- ..

[Ssummerjam]

Ако сме отскоро с човека, би могло да се получи нещо подобно, но не смятам, че за няколко седмици или месеца може истински да се влюбим. Това е просто привличане/харесване/химия, както искате го наречете. За да обичаш един човек, трябва да си повече време с него, да знаеш и добрите, и лошите му страни. В този случай няма как образът да е идеализиран и преценката за него да не е реална.