на мнение съм, че никой не е способен да познава друг в онази идеална форма на разбиране, при преливане на 2 същества в едно. в този ред на мисли, смятам, че цялата ни заобикаляща природа, включая човеците (в това число и собственото ни аз), е проекция на съзнанието ни, съответно - субективна, нереална, неистинна.
в микросвета на един, другите присъстват в съдържания и форми, считани за необходими от създателя им, а общуването е сякаш интергалактическо, изгубени в превода, всеки за себе си вкарва смисъл и значения в една или друга чужда дума, действие, като ги нагажда към разбиране спрямо собствените си речници, познания, език.