По скоро не 90% от връзките минават през това а всички от тях. То точно това е влюбването проектирането на идеализирани черти. За това като сме влюбени ни се струва, че човекът до нас е абсолютно перфектен. Но след влюбването идва нещо в пъти по-трудно, но и по хубаво-любота т.е предизвикателството да се освободим от проекциите и да се свържем истински с другия.
Най-голямата грешка за мен е да си търсим партньор, за да разрешим собствените си проблеми или да запълним празнини. Това е пълна глупост и какво става, когато не ни даде това което сме очаквали. Ще търсим нов, така ли? Всъщност връзките служат за едно единствено нещо не зависимо любовни или приятелски разгръщане на Аза или по-друг начин собствено усъваршенстване. Ако дадената връзка не спомага за това тя е безсмислена.
За сега толкова// изчела съм доста по въпроса, ако ви е интересно четете Хорке Букай последната му книга е точно за това. (: