Цитирай Първоначално написано от Sham
на мнение съм, че никой не е способен да познава друг в онази идеална форма на разбиране, при преливане на 2 същества в едно..в микросвета на един, другите присъстват в съдържания и форми, считани за необходими от създателя им, а общуването е сякаш интергалактическо, изгубени в превода, всеки за себе си вкарва смисъл и значения в една или друга чужда дума, действие, като ги нагажда към разбиране спрямо собствените си речници, познания, език.
донякъде съм съгласна с теб,но има хора,които са способни да се познават помежду си не в идеална форма,но в много близка до тази.
Винаги когато се влюбиш и сякаш колкото е по бързо и неочаквано толкова повече идеализираш,защото не познаваш човека добре или никак и самият смислен процес започва след това.
Има една истина до,която съм стигнала ( не ангажирам никого с нея)..тя е,че човек дори и да се влюби и да харесва някой много по-полезно ,интересно и вълнуващо е първо да има един етап на опознаване и приятелство и след това да започва връзка.Аз както и много от вас сме започвали връзки,преди да опознаваме хората до на си замислете се,колко рядко те са били успешни и продължителни.Според мен затова в днешно време хората се вл'бват често в своите приятели именно защотото като душевноист са най -близко до тях и ако са атрактивни постваме тема -какво да правя,влюбен/а съм в най-добр ми приятел/ка- ..