Искам да споделя нещо, но съм приготвена едно 99 % от вас да не ме разберат. Ще гледам възможно най-накратко.. Преди 2 години се запознах с 1 момче, бяхме заедно около година.. Въпросът е, че оттогава не съм спряла да се измъчвам за раздялата ни, аз имам вина също и това още повече ме кара да мисля за това... И да, на 17 съм, но ДА, мисля, че ми е голямата любов.. Както казах, не очаквам това да го разберете. Не мога да продължа напред, защото не само че не мога да забравя, НЕ искам... Не искам да забравя колко съм била щастлива и как имаше смисъл животът ми, щом бях до него... Сега ще кажете, тая па кви клишета използва и колко филми е гледала... Да, бях с друг, но не помогна... Блокирах го в скайп хиляди пъти, после го отблокирах, изтрих всичките смси, снимките ни заедно... Но сякаш всичко е против мен... Единственото нещо, което искам на тоя свят, е да сме заедно... И нищо друго не ме интересува. Та темата май стана по-скоро излияние.. Да, някъв съвет, ако имате да дадете няма да откажа... На критика съм се наслушала и няма да се обидя, каквото и да кажете... Теми за него съм пускала и преди и докато пиша в тоя форум, кой знае още колко ще пусна... Просто няма и на кого да споделя вече, понеже никой не ме разбира. Мерси за търпението.