Относно сватбите...

[RoSKo0o0]

Скъпи младоженци...когато изречете думите "докато смъртта ни раздели", ще разберете, че сте си поставили цел. Да, някои може да го знаят от кукловода Джеф Дънхам или по-точно куклата "Фъстъка".
Та тези дни само това ми е пред очите...семеен кодекс, в замунда това е на анкетата, в един мой любим сериал сега ще се женят и показват етапите, през които минават младоженците до сватбата и т.н. и т.н..
Та...доста инцидентно това ми се превърна в тема за размисъл и сега искам да чуя вашето мнение относно годеж, сватби и прочие... :>

[ShtrudeL]

Обичам си живота. Няма "докато смъртта ни раздели". Поне не и от моята уста. Не бих умряла заради някой друг и не обещавам нищо сериозно. Няма да се женя,или ако го направя ще е само заради подписа. По-лесно е да се водим съпруг и съпруга за разни докменти и т.н.
Не обещавам нищо,защото съм безотговорна и несериозна,но мога да обичам ужасно силно и много и нищо което обичам не ми омръзва.

[mArMaLaDkA]

Годежите, продължаващи повече от няколко месеца са ми пък толкова глупави...
Иначе дали ще се омъжа зависи от това, дали ще срещна правилния човек. Но определено съм на мнение, че няма да бъде църковен брак, най-малкото, защото не съм кръстена. Не мога да давам празни обещания, да кажа, че никога няма да изневеря или че ще прощавам всичко, нито пък, че ще бъда до човека до мен в "болест и здраве, богатство и бедност, докато смъртта ни раздели" и разни други шаблонни глупости.

[wasch0]

Честно казано не знам. Аз съм все още дете, вярвам в любовта. Мечтала съм за църковен брак още откакто се помня..