С приятеля ми сме от различни населени места и затова можем да се виждаме само събота и неделя. За последно се видяхме на 3ти октомври и оттогава просто не се получава да се видим/главно заради нашите, ама това е друг въпрос/. Оказва се, че и тая седмица най вероятно няма да стане да се видим, при което той започна 'Ще стане вече месец...' и тем подобни. И на мене не ми е никак приятно, но нямам избор и просто чакам.. През седмицата се чуваме достатъчно често и нещата уж са наред. Но когато му казах, че най вроятно и тази седмица няма да се получи да се видим той каза 'Какво ще кажеш тогава да спрем да се чуваме по телефона, а ти да звъннеш, когато дойдеш, защото и без това само говорим говорим и най накрая все не можем да се видим', при което аз - Приех го едва ли не като зарязване, но той веднага отрече. Каза, че не иска всичко да свършва и че нещата ще си останат по същия начин, но просто щяло да бъде по добре като не се чуваме... За него може и да е по добре/макар че не виждам кое му е добрето щом уж ме обича/, но дадох ясен намек, че за мен това не е добре и ми стана супер кофти. Той като се усети започна 'Добре, щом така искаш ще се чуваме, ако трябва и на всеки час, ще ти звъня' и тем подобни.. ясно ми е, че стига да поискам ще се чуваме, независимо дали ще се видим или не, но след това, което ми каза вчера се почувствах супер гадно. Та искам да ви помоля за съвет, защото се чудя: Аз ли преувеличавам или това не е нещо нормално?? Кой от двамата е прав?? Наистина съм супер объркана в момента, щом чак теми пиша, ноо се надявам на хубави съвети.