Навярно "момиченцата на по 14, 15, 16" са знаели, че "не мога" се пише разделно и са две думи.

Нямаш право да искаш сметка на момчето, че си е живяло живота и е имало връзки. Всъщност, изобщо нямаш право да проявяваш собственически чувства към когото и да е. Ти си мълчала, ти си спряла да му говориш, ти сама си се изолирала от него => сама си виновна, че той не е направил нещо повече. Ще ти отнеме много повече време, отколкото си мислиш, за да започнеш да общуваш с него отново и да се сближите, и ЧАК ТОГАВА вече ще можеш да му признаеш, каквото имаш да му признаваш(ако разбира се, след като го опознаеш, не се разочароваш).

Общо-взето, на теб ти е дошъл акъла в главата(силно казано) и решителността най-сетне да направиш нещо, само защото се чувстваш притисната от обстоятелствата - той ще завърши, ще замине вероятно в друг град и ти повече няма да го видиш. Глупаво е да правиш нещо заради самата идея, а не защото наистина го искаш.