Представете си.. давате си сърцето под формата на носна кърпичка на някой който тъжи, някой ваш любим. Отначало не я приема, но накрая решава да си издуха носа с нея. Вие сте много доволни, че сте услужили и се чувствате много добре. След това несъзнателно, той от носната кърпичка прави острие. Вие си взимате острието обратно. Той ви взима ръката и почва бавно да я забива във вас заедно с острието. Вие нямате желание да го надвиете, защото така ще го нараните. Само можете да стоите, да оказвате лека съпротива и да се мъчите от болка, чакайки той да спре. В крайна сметка.. вашият възлюбен не съзнава какво прави, щастлив е затова, че сте му помогнали в труден момент и ви пита, какво подяволите ви мъчи? Какви красиви думи.. използвани в моята изповед
Думите са вдъхновени от едно момиче.. с устни на ангел.