Благодаря ти.
Не се получи това, което исках, но пък и условията не бяха такива каквито трябваше да бъдат.

Поствам и лирикита:

Куплет (1) HopekilleR:

По средата съм загубен между черното и бялото.
Обвързан с злото доброто, края и началото.
Дърпан в различни посоки от два различни свята,
Мисълта е замъглена, душата с тялото е слята.

Пратеник на мрака, или Войн на светлината.
Боря се в битката, ала тежка е войната.
Късове духовна плът и вяра се разпиляват.
Не съм безгрешен, знаеш но грешки се поправят."

Физически свободен, душевно окован във вериги
Практически съм поробен помогни ми отключи
В очите нека заблести светъл, лъч от надежда
Нека словото, словестен пъзел да порежда

За секунди променят се и мисли и чувства.
Претъпкана с цветове пак картината е пуста.
Нека, разберем на къде сме се запътили
Дали ще бъдем наказани, че доброто сме потъпкали.



Припев:
Между двата свята без надежда в душата,
самичък си стоя в ритъм клатейки главата.
И всеки път зад мен, царува самотата,
без борба научих, нестават чудесата.(x2)



Куплет (2) Martyo:

Поставен, оставен, забравен между двата свята.
Кой ли ме забрави самотен по средата?
Кой ш*баняк изплю ми се в ръката?
Кой ш*баняк отне ми добротата?

На къде човек кажи ми да поема?
Решението го няма кажи как да го взема!
И пак изпадам в дилема и се питам,
мрежата на паяка дали се е разплела?

Разкъсан съм като във сън аз ли съм,
или не съм, вътре съм, или навън и чуя ли звън,
смело да отворя аз вратата, без уплаха в душата.
Готов съм да посрещна дори и сатаната!

Погледнах се, огледах се, питам се
с образа в огледалото дали еднакви сме?
И пак в страх думата "път" изричам,
щом ш*баняк себе си започнах да наричам.



Припев:
Между двата свята без надежда в душата,
самичък си стоя в ритъм клатейки главата.
И всеки път зад мен, царува самотата,
без борба научих, нестават чудесата.(x2)