Страх ме е не от самите думи, а от това, което носят със себе си. Страх ме е от отговорността, която идва с изричането им. Страх ме е, че казвайки ги сваляме защитната стена и се оставяме на произвола на неговите/нейните чувства. Страшно е и когато на "Обичам те" не можем да отвърнем със същото и това наранява човека срещу нас.
Но най-вече ме е страх от това колко са обезсмислени в днешно време и как бавно, но сигурно губят значението си.