Съботна тема: Какво означава "да си различен" ?

[hardball]

Широко дискутирана тема през годините, със сигурност не от днес и вчера, но по стечение на случайностите влязох в 'добрия стар форум' и попаднах на темата 'какво е за вас пънка' и реших да ви попитам нещо до някаква степен свързано с темата. Пънк, както и мод и други движения, засягащи не само музиката, са възникнали като някаква форма на бунт срещу нещо, грубо казано. В общи линии според мен това е бил отговор на потребността да изкажеш свободно позицията си и да застанеш зад несъгласието си със случващото се край теб. В последствие те се развиват и променят, докато се стигне в момента, в който губят първоначалната си идея, т.е. тя се измества и/или става ненужна.

Та, интересно ми беше да ви попитам какво означава 'да си различен' и 'да се бунтуваш' според вас, кое предизвиква у вас тази потребност и какво точно правите в насоката, какво значение има за вас това.
Много общо, може би, просто ми е чудно.

[shadow4e]

Здравей.
В смисъла, в който се използва, за мен е да си различен от масата. Да си напълно различен малко хора го желаят, защото все пак е по-лесно да се вписваш в някаква група и по-приятно.

Под напълно визирам от голямо количество хора, защото истински "напълно различен" едва ли съществува.

[Sham]

Сещаш ли се онова "изпитание" пред малките деца, да вкарат кубчето, топчицата и триъгълната призма съответно в - квадратната, кръглата и триъгълната дупчица? Виждам модела на обществото по подобен начин. Човек може да се търкаля, да се върти, ръбовете му да са пренебрежително присъстващи, отвсякъде да е един и същи... или страните му да странят, съсредоточено балансиращи на краищата си остри върхове, да (се) пазят.

В този смисъл, "да си различен" значи да не влизаш в дупката, (не да не се побираш, защото дупката може да е по-голяма, с друга форма и без да ти е по мярка - да те погълне в себе си) да направиш избор, да ст(р)оиш, да останеш. (а не да прибереш играчките, било то и "по местата им") Няма да изненадам никого, като кажа, че съм за тихия, вътрешен бунт. Най-просто казано - не ти харесва нещо - стоиш далече, не участваш. Ако се сметнеш доста(тъчно) силен, строиш, ако ли не - не са нужни действия, за да покажеш ясно къде стоиш.

[realantisocial]

За мен "различен" означава да бъдеш себе си.
Различните на сила, всъщност са еднакви по силата на логиката. Точно така както "този, който е навсякъде е никъде."

[DimovB]

Да си Арт и Алтърнатив. Case closed.

[Serseri91]

Както е тръгнало и е модерно да си различен, в крайна сметка излиза, че ако си себе си и не се опитваш да бъдеш друго, то точно тогава ставаш различен.

Или нещо такова ... обърках се.

[ShtrudeL]

Хаха..."да бъдеш себе си"...това е толко смешно. Вижте какво готино балонче си имам за скайп с тази връзка:

-Хей защо си без костюм?! Хелоуин е!
-Аз съм себе си.
-...Човече един ден в годината няма да ти пречи да си някой друг.
-Именно. Реших един ден в годината да съм себе си.

Та...различните никой не ги харесва,защото никой не ги разбира. Мисля дори, че дразнят нормалните без да искат разбира се. Но аз толкова отчаяно искам да срещна някой странен и различен,който толкова да ме очарова,че да ми хареса,когато ме отврати. "Когато ме отврати" защото със сигурност ще каже нещо което не харесвам,но ще го каже по очарователен начин,който ще ме накара да променя нормалното си мнение. Именно такъв човек искам. Циничен,груб,странен и хаха себе си. Защото сега никой не е себе си,колкото и да го дъвчете. х)

[realantisocial]

Никой не е себе си, защото за да бъдеш себе си, трябва да познаваш себе си. А когато не познаваш себе си си някой друг.

[Serseri91]

И друго - ако бъдеш себе си ще останеш доста сам.Ако казваш каквото мислиш, без да овърташ.Какъв би бил света, ако ги нямаше фалшивите приятелства Всеки щеше да е сам.

[ShtrudeL]

Ахм! Да си себе си означава да се самоигнорираш самичък. Да живее лъжата,лицемерието и мазните усмивки.

[LadyDi]

Да си себе си означава да се самоигнорираш самичък.

Я пак? Не го разбрах съвсем.

[realantisocial]

Защо винаги битовизирате подобен род философски теми ?

[Serseri91]

Щот иначе в тази тема ще си пишат 3-5 човека

[Sham]

а когато се познаеш - какво става?
//към Щрудел и Риълантисошъл

значи(без 'значи', казват учителките по БЕЛ:Д), казваш, че с никого не си искрен, че никой не те познава. тогава животът ти реално съществува ли, си ли ти? (имам предвид с онзи така изтъркан от предъвкване епитет, в случая наречие "истински")
//Към Серсери

[ShtrudeL]

Да си себе си означава да се самоигнорираш самичък.

Я пак? Не го разбрах съвсем.

Понеже ще си себе си няма да те харесват,няма да те искат за нищо и никъде и няма да си имаш никой освен ако не е като теб. (май говоря твърде лично) И тъй като няма да те искат и да те харесват ...сам се отбиваш от останалите,а можеш да избереш да си фалшив като тях и да завържеш невероятно фалшиви и мирни приятелства. Пак е по-добре от колкото да си сам. Може да ти е приятно с всеки стига да го избереш.
Мога да съм в добри отношения с всеки,дори да не го харесвам.

[Serseri91]

Не, аз имах нещо друго предвид.Това, че дори да сме искрени, понякога една истина не я казваме директно, а с овъртания: "ама не е точно така";"поне аз така си мисля, че е правилно" и т.н., дори променяме някои части.Замисли се, колко пъти на ден .. ммм ... стъкмисваш (?) една истина ? Дори, когато обясняваш защо си закъснял за еди-къде-си.Примери няма да давам - има много.

[realantisocial]

Самопознанието е акт, дори бих казал тайнство /ако може да нахлуеме безцеремонно в теологическата терминология/, който е пряко свързан с Бог.

[ShtrudeL]

а когато се познаеш - какво става?
//към Щрудел и Риълантисошъл

Миисля,че тогава е по-прецакващо. Или не...не знам. Мисля,че ако се познаваш добре можеш да се контролираш добре,а това е много важно. Много хора не го правят.

[realantisocial]

Поредната битовистка тема. Жалко.

[Sham]

Самопознанието е акт, дори бих казал тайнство /ако може да нахлуеме безцеремонно в теологическата терминология/, който е пряко свързан с Бог.

в случая да разбираме Бог като съвършенство или по-скоро като хармония? със света или вътрешна такава? (и в какво се състоят разликите, ако ги има)

ПП: ако не ви се отговаря, просто (ме) подминете;

//аз не скалъпвам истини; (когато смекчаваш думите си, значи те е грижа за някого, когото познаваш достатъчно, за да си наясно с реакциите му)

[Serseri91]

Добре, добре, спирам и само ще чета

[hardball]

отговаряте на заглавието, но никой не си направи труда да прочете темата.
не говоря сам по себе си да си различен, а причините, които те карат да искаш да бъдеш такъв и т.н.
вярно е, че всички си седят на главите и не виждат/осъждат това, което се случва около тях, но чак пък толкова...

да си различен, не като дреха, която да те направи гранд мастър джедай 3-ти левъл, а като позиция и право на мнение.

[ShtrudeL]

Съмнявам се, че един стандартен човек би искал ей така изведнъж да стане различен,ако не си е такъв. Не мисля,че изобщо хората стават такива в определен момент. От малък си изграден по един начин и трудно би станал някой друг...говоря за коренно различен от това,което си бил...(не мога да го обясня О.о)
Това повтаряне на "различен" дразни. ^

[LadyDi]

Макар че ще отида в битовизирането, което realantisocial така заклеймява, но си мисля, че в момента е адски модерно да си "различен".

Да си "арт" и "алтърнатив", както каза някой по-горе. Само дето това "различие" стана доста "еднакво" напоследък.

[Serseri91]

Както е тръгнало и е модерно да си различен, в крайна сметка излиза, че ако си себе си и не се опитваш да бъдеш друго, то точно тогава ставаш различен.

Или нещо такова ... обърках се.

^ Не мога да не се намеся, не ме сдържа отвътре